Читать «Обикновена история» онлайн - страница 4

Когато мислех всичко това, един файтон изгърмя насам от Алабинска улица. Под светлината на един фенер аз видях, че караше един човек с кожена шапка на глава. И познах го. Той беше сам Колчо! Провидението или поразията го водеше. Аз се затекох, махнах на водача да спре и без никакви забикалки озовах се пред нещастния си приятел. Той ме позна също веднага. Слезна от файтона зарадван, възхитен, горкият. Но аз му пресичам думите — „Колчо, накъде?“ Той ми обажда, че у тях. „Преди малко, прибави той, бяха нашите при Княжево и забравих да им поръчам едно много нужно нещо да ми изпратят утре рано, с първия трамвай… ами като найдох тоя файтон, че се връща празен, дадох един лев, па дойдох сам… Много ми е мило, Стефанчо, че се видяхме… А вие как ме познахте? Не щете ли? Заповядай при мене да идем у дома, да видите нашите… Имам си булка и момченце, да им се порадваш… Хеле булката! Добра. Гледам я като писано яйце… Слава богу, да се не хвалим. Ела да те почерпи една ракия Савка… много ще ни зарадваш всички ни…“ Пак този добър, кротък, със златно сърце Колчо!…

Но додето той ми говореше горните думи, аз мислех какво ще сваря у тях, и при тая мисъл настръхнах. В един миг животът на тоя човек ще бъде строшен безвъзвратно! Навеки!… Ужасно!… Попитах се: дали пък не бива да го повърна някак, да направя да не може да узнае… Все едно: той е изгубен човек, поне да се отложи ударът на молнията… Да или не? Или да оставя да се изпълни съдбата му?… Страшна нерешителност. Па изведнаж, без да искам, без да зная сам как, седнах във файтона и той тръгна с нас…

Вратата се почука.

— Влезте! — извика докторът, като спря думата си.

Влезна едно момче и подаде доктору картичка.

— Ах! Пардон! — извика той и си грабна шапката. — Един клиент много лошо!…

И изскокна.

Събеседникът му остана сам. Той се навъси с неудоволствие от тая случка, която пресичаше разказа пред самата му развязка… Той стоя още няколко време замислен; искаше да проникне какво следваше нататък, да види края на драмата или трагедията… И всичко, което му разказа докторът, излазяше сега ясно пред очите му, с голяма изпъкналост и пълнота: и Колчовица със сладкия поглед и копринен фустан, и Колчо с мешиневата престилка, и белият кител в тъмнината на Витошка улица, и всичко…