Читать «Обект № 522» онлайн - страница 8

— Да. Благодаря.

Мълчание. Джуди неволно хвърли мълниеносен поглед към краката му. Хората си мислят, че щом не можеш да ходиш, би трябвало нещо да не е наред с крайниците ти. Не, изглеждаха съвсем нормално. Проблемът беше, че не можеше да ги командва.

— Добре изглеждаш — отбеляза тя.

Райм не знаеше дали е истина или не. Не се беше замислял.

— Чух също, че си се развел.

— Да.

— Съжалявам.

„Защо?" — почуди се той. Но това беше цинична мисъл и той само кимна в знак, че приема съчувствието й.

— Какво прави Блейн?

— Живее в Лонг Айлънд. Омъжи се пак. Не поддържаме връзка. Когато няма деца, обикновено така става.

— Беше много приятно онзи път в Бостън, когато ни дойдохте на гости за почивните дни.

Тя се усмихна пресилено. Усмивката сякаш бе нарисувана на лицето й, като маска.

— Хубаво беше, да.

Уикендът в Ню Ингланд. Пазаруване, екскурзия до нос Код, пикник на брега. Райм си спомни колко прекрасно му се беше видяло мястото. При вида на зеленясалите скали на брега му бе хрумнала идеята да направи каталог на водораслите в района на Ню Йорк за полицейската лаборатория по криминология. Цяла седмица обикаля града да събира проби.

По време на пътуването към къщата на Артър и Джуди с Блейн не се бяха скарали нито веднъж. Дори на връщане, когато се отбиха в един мотел в Кънектикът, беше хубаво. Спомни си, че се любиха на задната веранда, а отвън проникваше аромат на орлов нокът.

Това посещение беше последната му лична среща с братовчед му. Бяха разговаряли веднъж за кратко по телефона. После се случи нещастието и край.

— Артър май съвсем се беше изгубил. — Джуди се изсмя сконфузено. — Знаеш ли, че се премести в Ню Джърси?

— Сериозно?

— Преподаваше в Принстън. Но напусна.

— Защо?

— Беше асистент и решиха да не му предложат щатно преподавателско място. Арт твърди, че е било по политически причини. Знаеш как е в колежите.

Хенри Райм, бащата на Арт, беше изтъкнат професор по физика в Чикагския университет — научната кариера бе наследствено поприще за този клон на рода Райм. Като ученици Артър и Линкълн спореха за предимствата на научната и преподавателската дейност в университетите пред работата в частния сектор.

— Като учен човек може да даде сериозен принос за обществото — заяви веднъж Арт, когато двете момчета, малко нелегално, пийваха бира, и успя да запази сериозно изражение, когато Линкълн добави обичайната реплика в такива случаи:

— Да, пък има и хубави асистентки.

Райм не се учуди, когато Арт кандидатства за преподавателско място.

— Можеше да продължи като асистент, но напусна. Много беше ядосан. Мислеше, че веднага ще си намери друга работа, но не успя. Известно време беше безработен. Накрая започна в една частна фирма. Производител на медицинска екипировка.

Джуди отново отмести за миг погледа си от очите му — този път към инвалидната количка. Изчерви се, сякаш направи нещо срамно.

— Не беше работата на мечтите му и не го удовлетворяваше. Сигурна съм, че е искал да те види. Но сигурно се е срамувал, че не се справя добре в живота. След като ти си толкова известен и така нататък…