Читать «Обект № 522» онлайн - страница 5
Джеффри Дивер
Чрез закодирани сателитни телефонни разговори и електронни писма между няколко континента Райм и инспектор Лонгхърст от лондонската полиция бяха заложили клопка на престъпника. Планът, съперничещ на безупречните замисли на самия Логан, включваше двойници и зависеше от помощта на бивш крупен търговец на оръжие от Южна Африка, който осигури цяла мрежа от опитни информатори. Дани Крюгер беше натрупал стотици хиляди долари от бизнес с оръжия последователно и спокойно като всеки друг търговец, продаващ климатици или сиропи за кашлица. Едно пътуване до Дарфур миналата година обаче го беше разтърсило, давайки му възможност да види какви кръвопролития причиняват неговите играчки. Веднага се беше отказал от търговията с оръжие и се бе преместил в Лондон. В екипа участваха още служители от МИ-5, лондонското представителство на ФБР и агент от френския аналог на ЦРУ — Главната дирекция за външна сигурност.
Не знаеха дори в кой край на Великобритания се крие Логан, но Дани Крюгер бе чул, че убиецът планира удара си в близките няколко дни. Южноафриканецът все още имаше много контакти в международния престъпен свят и беше пуснал слухове за „тайно" място, където Гуудлайт се срещал с представителите на полицията. Сградата имаше открит двор, идеален за целите на убиеца, когато дойде да застреля свещеника.
Даваше и идеална възможност на полицаите да забележат и заловят Логан. Мястото беше под постоянно наблюдение; полицаи и агенти от МИ-5 и ФБР дежуряха денонощно.
Логан обаче изчезна и оттогава нямаше следа от него.
Сега Райм седеше в червената си моторизирана инвалидна количка на първия етаж в дома си срещу Сентрал Парк — холът вече не беше спокойно помещение за отдих, обзаведено във викториански стил, а добре екипирана лаборатория по криминология, с каквато много от полицейските служби в по-малките градчета не можеха да се похвалят. Райм се занимаваше с нещо, което често правеше през последните няколко дни — гледаше втренчено телефона, чийто втори бутон за бързо набиране бе програмиран на един номер в Англия, завършващ на 1212. По традиция повечето клонове на лондонската полиция имаха номера, завършващи на тези цифри, спомен за първия телефонен номер на „Скотланд Ярд" — „Уайтхол" 1212.
— Телефонът работи, нали? — попита Райм.
— Има ли причина да не работи? — каза болногледачът Том с равен глас, равносилен на отегчена въздишка.
— Ами, де да знам? Претоварена линия. Токов удар. Много неща могат да се скапят.
— Защо не пробваш тогава? За да си сигурен.
— Команда — изрече Райм, за да активира гласоразпознавателната контролна програма на компютърната система, заместваща голяма част от физическите му функции.
Линкълн Райм бе парализиран — след нещастен случай преди години при оглед на местопрестъпление, когато бе счупил врата си при четвъртия шиен прешлен. Сега можеше да движи само ограничен брой мускули на тялото си под мястото на травмата.
— Набиране — заповяда той на машината.
От високоговорителя се чу звук от набиране, после — монотонно
