Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 59

— Ник Мадън. Офисът му е в Хюстън.

14

Час по-късно една стройна секретарка с тесен три четвърти панталон, високи токчета и упойващ парфюм поведе Скот по някакви безкрайни коридори, украсени със снимки на професионални атлети, рекламиращи спортни продукти. Спря се пред една отворена врата и му направи знак да влезе в обширен ъглов кабинет, където млад мъж стоеше до панорамния прозорец и говореше в миниатюрно микрофонче, затъкнато в ухото му.

— Я стига, Стю! Половин милион годишно, за да рекламирам стиковете ти? Аз не бих занимавал Пийт с оферта за по-малко от два милиона.

— Това е Ник — каза секретарката и се оттегли.

— Да, Стю, знам, че Пийт не е печелил турнир, откакто Рейгън беше в Белия дом… Знам, че е на четирийсет и девет и догодина ще мине горната възрастова граница… Да, Стю, знам, че вече не е в топ сто… или дори в топ петстотин…

Ник Мадън приличаше на по-малък брат на Джери Магуайър. Черната му коса беше пригладена назад и изглеждаше мокра. Беше облечен със синя фланелка с разтворена яка и панталон в цвят каки и жестикулираше по посока на лаптопа, поставен върху високата маса до прозореца. Над монитора имаше малка видеокамера — Ник Мадън водеше видеоконферентен разговор с някакъв рекламен агент. Когато приключи, той натисна един клавиш, за да прекъсне връзката, и тържествуващо показа среден пръст на угасналия екран.

— Супер! Дотук осемстотин бона комисиона, а още не е станало обяд!

Ухилен до уши, той се извърна и едва тогава забеляза Скот, който стоеше тихо до вратата. Скот го позна — беше един от покрусените участници в репортажа от голф игрището в понеделник.

— Ник, аз съм Скот Фени.

Усмивката на Ник се изпари и лицето му стана мрачно.

— Съпругът на Ребека.

— Адвокатът й.

Ник излезе иззад бюрото и двамата се здрависаха. Ник Мадън нямаше големи ръце.

— Не мога да повярвам, че Трей е мъртъв! — Ник приседна на ръба на бюрото. — С нож за месо… Божичко! Какъв ужасен начин да си идеш от този свят! — Ник поклати глава, сякаш още беше в шок. — Колко е крехък човешкият живот… Един ден си тук, жив и здрав, и всичко е наред, а на следващия те няма — той щракна с пръсти, — ей така, сякаш никога не те е имало. Сто милиона долара…

— Сто милиона?!

Ник кимна.

— Пропуснати комисиони.

Ник Мадън не скърбеше за скъпия си приятел, а за изгубените комисиони.

— Минаха шест дни, откакто Трей умря, Ник, не го приемай толкова тежко.

Ник се засегна.

— Как така?! Аз му бях осигурил договори за стикове, топки, костюми, енергийни напитки и шоколадово мляко. Подработвах компании за кредитни карти, шоколадови десерти, мобилни телефони, коли… при това японски, защото американските фирми сега са собственост на държавата. За цялата му кариера можех да му осигуря около петстотин милиона долара от реклами, от които двайсет процента щяха да са мои. Тъй че много се извинявам, ако съм леко разстроен.

— По телевизията каза, че Трей ти е бил най-добрият приятел.

Ник вдигна рамене.

— По-скоро аз му бях… приятел, брат, сестра, баща, майка, че и пастор. Спортистите са скъпи клиенти, Скот. В крайна сметка това си е голям бизнес. — Той посочи с пръст през прозореца към далечния хоризонт, където се носеха черни облаци дим от петролните рафинерии. — Също като с петрола. Все едно ми е пресъхнал кладенецът.