Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 58
Марк Хименес
— Не се и съмнявам.
— От колко време познавате Трей?
— Откакто се е родил. Двамата с баща му Джим Ролинс израснахме заедно. С Рекс и Джим бяхме съученици в гимназията, играехме заедно голф. Джим стана професионален състезател.
— Рекс каза, че родителите му са загинали при автомобилна злополука.
Том кимна мрачно.
— Да, преди шест години. Връщали се с колата от Остин, след като Трей беше завършил колежа. Той вече беше на път да стане професионален играч, но смъртта им го съсипа. Изведнъж остана без треньор. Върна се у дома и се пропи. Цели две години, като минавах по крайбрежния булевард, го виждах на терасата да се налива. Всеки божи ден.
— А как успя да се съвземе?
— Един ден просто дойде в клуба и започна отново да тренира. За две години се възстанови. Работеше в онзи кънтри клуб в Далас… — Том направи гримаса. — Не му помня името, съжалявам. Е, останалото го знаете.
— Трей имал ли е проблеми с някого?
— Какво имате предвид?
— Врагове, съдебни дела…
— За делата ще трябва да питате Мелвин, а за другото… тук на острова нямаме врагове. Това е Града на греха, живеем си живота и не се месим на другите. Е, трябва да си пълен непукист или леко луд, за да живееш на плажа и да чакаш следващият ураган да те отнесе. При нас луди не липсват, но врагове няма. Ако ви трябват врагове, идете в Хюстън. Галвестън е по-скоро състояние на духа, отколкото географско понятие.
— Той пиеше ли много?
Том вдигна рамене.
— Какво значи много?
— Бил ли е някога арестуван за шофиране в нетрезво състояние?
— Не съм чувал.
— Дължал ли е пари някому?
— Не. Ако имаше дългове, щях да знам. Аз плащах всичките му сметки. Опитвах се да го накарам да заделя малко пари настрана, но все не успявах.
— Харчил е много, така ли?
— Парите му изтичаха като пясък през пръстите. Похарчи четири милиона за къщата на брега, още половин милион за колите, два милиона за яхтата, милион за апартамента в Малибу, още толкова за вилата в Бийвър Крийк, Колорадо…
— Били ли сте някога в къщата му?
— Веднъж. Когато се нанесе, покани гости.
— Плащаше ли си данъците?
— До цент. Аз му попълвах данъчните декларации. Приходите от участията му в турнири отиваха директно в банковата му сметка. Парите му от реклами се плащаха на тримесечие и след приспадане на комисионата на рекламната агенция също му се превеждаха по сметката. Разполагам с разпечатки от всяка трансакция.
— Вие ли водехте счетоводните книжа на фондацията му?
Том се усмихна.
— Тъй наречената „Детска фондация Трей Ролинс“ беше чисто и просто банкова сметка. Нещо като личен пиар.
— Управлявали ли сте и някакви пари на Ребека?
— Какви пари? Доколкото ми е известно, тя разполагаше само с това, което Трей й даваше.
— Не сте ли подавали данъчна декларация от нейно име?
— Тя нямаше никакви доходи за деклариране.
— Той казвал ли е някога, че смята да се жени за нея?
— Не. Но питайте и Мелвин за всеки случай.
— Ще го питам. През коя агенция е работил?
— „Спортс Скор Интернешънъл“, Ес Ес Ай. Голямата агенция, която представлява стотици професионални спортисти.
— Кой му е бил спортен агент?