Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 140

— Какво те води насам, Бенито?

Бенито посочи към небето.

— Фойерверките. Никога не ги пропускам. Този остров е красив нощем, нали?

— А защо си с бодигардове, ако си тръгнал да гледаш фойерверките?

— Кой, тия ли? Професионално неудобство, като Обама и Сикрет Сървис. — Той погледна към останалите. — Това дъщерите ти ли са?

— Да.

— Хубави дечица. Надявам се един ден и аз да стана баща.

— Може би първо трябва да си смениш професията. Ще ти е трудно да казваш на децата си да не вземат дрога, ако това продаваш.

— Още пет години, Скот, и излизам в пенсия.

— Но от картела ще те оставят ли да се оттеглиш?

Лицето му помръкна.

— Това е въпросът!

— Можеш и сега да се махнеш от острова, да започнеш живота си отначало, да използваш уменията си за нещо по-смислено… и законно.

— Никога не бих се махнал оттук. Аз съм роден на този остров, на него ще си умра един ден. — Очите му се зареяха в пространството, после отново се фокусираха. — Скот, може ли да поговорим насаме?

Слязоха надолу по дигата и Бенито каза:

— Скот, призовката беше грешка.

— Защо?

— Защото картелът следи изкъсо всичко, което става тук. Не ги въвличай в тази история. Може да стане лошо.

— Това заплаха ли е?

— Не, приятелски съвет. Както ти казах, аз не обичам насилието. Но те нямат такива скрупули. Убиват жени, деца, кучета… който им се изпречи. Ако ги намесиш, излагаш семейството си на риск.

— Мога да ги изпратя в Далас.

— Никъде не можеш да ги скриеш от „Зета“. Те са тук, в Америка, и могат да те достигнат навсякъде.

— Ти лично ли доставяш дрога на дъщерята на сенатор Армстронг?

— Познаваш ли я?

Скот кимна.

— Знам също и какво се е случило с кокаина на Трей.

— Какво?

— Работниците от строежа на същата улица са го задигнали.

— Сигурен ли си?

— Казали са на Карлос.

Бенито вдигна глава и се загледа във фойерверките високо в небето.

— Той ми беше приятел, а аз се усъмних в него. Дано да не съм станал причина за смъртта му.

* * *

Следващият епизод от „Убийство на плажа“ се излъчи в късните новини същата вечер.

„Аз съм Рене Рамирес, на живо от Галвестън. На Ребека Фени й остават може би по-малко от три седмици свобода, делото за убийство започва само след петнайсет дни, но тази вечер тя безгрижно се наслаждаваше на фойерверките от морския бряг.“

— Снимала ни е, без да я видим! — извика Ребека.

Тя, Скот, Боби и Карин бяха в дневната и гледаха телевизия.

Гласът на Рене Рамирес продължаваше да се чува зад кадър:

„А тук се наслаждава на друго. Или, по-точно казано, на друг.“

Кадърът се смени. На екрана се появи тъмен пуст плаж, по който се разхождаха две самотни човешки фигури — гол до кръста мъж и жена с бял бански. Жената се спря и целуна мъжа по устата. После се извъртя, изтича по плажа, свали банския си и нагази във вълните. Мъжът я настигна, двамата се прегърнаха и…

— Божичко! — изстена Ребека.

— Ами сега! — възкликна Боби.

— Това да не сте ти и… — започна Карин, но не довърши. — Майчице!

Рене Рамирес тайно ги бе заснела онази нощ на плажа преди три седмици. Ясно си личеше, че жената е Ребека — червената й коса сияеше на лунната светлина, но за мъжа не можеше да се каже кой е. Записът свърши и камерата отново показа Рене Рамирес.