Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 139
Марк Хименес
— Или в някого.
— Имаш ли спомен да си го ползвала по този начин?
— Не.
— Но отпечатъците ти доказват обратното. Все някога, по някаква причина, си го хванала така.
Тя поклати глава. Скот пусна раменете й.
— Роузи не миеше ли ножовете след всяко ползване?
— Миеше ги, разбира се. Или ги пускаше в миялната машина. Въпросния ден тя беше идвала да чисти.
— А ти ползвала ли си ножа същия ден? Или вечерта?
— Не мисля. Обядвах в Хюстън, после с Трей вечеряхме на ресторант. Бяхме пийнали повечко, после… кокаин… Не, не помня нищо от онази вечер.
Той я гледаше изпитателно.
— Но ако го бях убила, щях да помня.
35
Две вечери по-късно всички обитатели на вилата седяха на сгъваеми столове край дигата и наблюдаваха фойерверките за Четвърти юли. Бу и майка й бяха седнали една до друга в края на редицата.
— Ти си сложна жена — каза Бу.
Ребека се усмихна.
— Това комплимент ли е?
— Просто искам да кажа, че не те разбирам.
— Бу, женският живот е сложен.
— И това ли е нещо, което ще разбера, като порасна?
— Да.
Бу погледа известно време фойерверките, после каза:
— Мамо, ако не влезеш в затвора, ще искаш ли да се върнеш при нас?
— Ти искаш ли да се върна?
— На тази възраст… имаме нужда от майка.
— Вярно е, имаш нужда от майка.
— Не аз, ние имаме нужда.
* * *
Луис и Шами се бяха настанили в другия край.
— Реши ли вече?
— Какво да реша?
— Дали мистър Фени ще ти бъде татко.
— Аз имам голям грях, Луис.
— Какво?
— Снощи, като си казвах молитвата, поисках Господ да прати мисис Фени в затвора.
— Защо?
— За да не може мистър Фени да се ожени за нея.
— Понеже се боиш, че ако се оженят, няма да има място за теб ли?
— Аха.
— Не си права, дете. Ти също си дъщеря на мистър Фени. За която и да се ожени, тя ще бъде майка и на двете. Няма как да го вземе без вас. Вие вървите в комплект.
— Мислиш ли?
— Мисля, разбира се!
Небето над главите им избухна в червени и сини пламъци.
— Ей, това беше яко!
— Супер!
* * *
Карин и Боби седяха по средата.
— Сам?
— Не става.
— Рон?
— Не.
— Клей?
— Не.
Карин изохка.
— Време ли е? — стресна се Боби.
— Не, малкият ме изрита в ребрата.
— Дай да пипна!
Боби постави длан върху корема й.
* * *
Скот се радваше за стария си приятел. Най-после Боби си бе намерил жена, с която да сподели живота си. Двайсет и две години Боби Херин бе завиждал на Скот, а сега Скот завиждаше на Боби.
Скот беше седнал между Луис и Карлос, който подрусваше малката Мария на коленете си и й сочеше фойерверките, докато Консуела плетеше жилетчица за бебето на Карин. Луис се наведе към Скот.
— Мистър Фени, мисля пак да се запиша на училище, за да си взема дипломата за средно. После може да продължа в колеж. Обичам да уча.
— Много умно решение, Луис.
Изведнъж Луис посочи над рамото на Скот.
— Имаме гости.
По дигата се приближаваха трима латиноси: Бенито Естрада и двете му горили. Скот се надигна и тръгна към тях. Луис и Карлос застанаха нащрек. Бенито помаха като дете, което е видяло най-добрия си приятел.
—
