Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 120
Марк Хименес
— Трей е имал телефонния номер на Гейб, а Гейб е имал неговия. Не вярвам да са си приказвали за времето.
* * *
Гейб Петрочели имаше къдрава черна коса, широк гръден кош и най-косматите ръце, които Скот бе виждал. Изглеждаше между четирийсет и пет и петдесетгодишен. Беше собственик на бар — „Барът на Гейб“, който се помещаваше в реставрирана викторианска сграда на Странд Авеню в квартала с нощните заведения около пристанището. Барът беше още затворен, но Скот бе дал визитката си на охраната и Гейб се бе съгласил да го приеме. Двете горили на входа накараха Луис да чака отвън и пуснаха само Скот при шефа, след като щателно го претърсиха за оръжие и записващи устройства. Сега Скот и Гейб седяха в едно сепаре в задната част на заведението, докато горилите гледаха „Семейство Сопрано“ на големия телевизор над барплота.
— Много обичат тоя сериал — каза Гейб, после се позасмя и отпи от еспресото си. — Адвокат с бодигард, а? Харесва ми. Издава стил.
— Старая се — каза Скот и посочи с жест наоколо. — А заведението си го бива.
— Навремето е било луксозен бардак. Всичките тези стари сгради по Странд Авеню си имат история. След Айк само това остана от Галвестън… едната история.
— Значи ти си букмейкър?
— Италианците въртят бизнеса със залаганията на този остров още от времето на сухия режим. Е, не е както едно време, но все още става колкото да преживее човек.
— Гейб, ти бил ли си арестуван някога?
Той кимна.
— Но обвиненията бяха оттеглени.
Значи неидентифицираните отпечатъци в къщата не бяха негови.
— Откога познаваш Трей?
— От малък. Е, не лично, все пак имаме двайсет години разлика, но бях чувал за него. Всички на острова знаехме кой е. Запознахме се по-късно, в клуба. Симпатичен младеж.
— Обичаше ли хазарта?
— Обичаше тръпката. Играеше с високи залози. Много спортисти го правят.
— На какво залагаше?
— Най-вече на футболни мачове. Поне при мен беше така. Но не правеше високи залози, само по няколкостотин хиляди. Големите дългове ги натрупа по казината.
— Във Вегас ли?
— Къде ли не. Трей знаеше наизуст разстоянието от всеки турнир до най-близкия индиански резерват.
— Индиански резерват?
— Там са казината. Резерватите са като суверенни нации и имат разрешение от Конгреса да строят игрални заведения. Но понеже индианците не разбират нищо от покер и рулетка, големите казина стопанисват заведенията им на концесия и си делят печалбата. Понастоящем в резерватите има стотици игрални зали, които прибират двайсет и шест милиарда печалба годишно. Всеки индианец е милионер. Навремето белите са им отнели земята, сега те прибират парите на белите.
— Колко е дължал Трей на казината?
— Петнайсет милиона.
— Петнайсет милиона?! Че как ги е натрупал?
— Много лесно. Той залагаше на всичко. Покер, двайсет и едно, рулетка, каквото се сетиш. Като играеш с чипове по десет хиляди и загубиш сто чипа за една вечер, това си е кръгъл милион.
— Мафията ли го уби?
Гейб дори не мигна.
— Не мисля, че е мафията.
— Защо?
— Първо, ако бяхме ние, щях да знам. За мен смъртта му дойде като шок. Освен това той беше добър клиент, винаги намираше начин да се издължи, и то с лихва.