Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 118

— Под леглото!

Коленичиха и се напъхаха под леглото. Покривката стигаше почти до земята и ги скриваше от погледа, но имаше около два пръста пролука, през която можеха да наблюдават какво става отвън. Били Джийн отиде до хладилника и си наля чаша шоколадово мляко, след което пусна телевизора и се загледа в някакъв сериал.

— По дяволите! — просъска Ник. — Ако не се разкара, Пийт ще ни завари тук.

— Доста конфузно ще е — каза Скот.

— И опасно — добави Ник.

Били Джийн изпи млякото и загаси телевизора, после тръгна към тях — двамата замръзнаха под леглото, — но вместо в спалнята влезе в тоалетната и затвори вратата след себе си.

— Да се махаме! — прошепна Ник.

Двамата изпълзяха изпод леглото и минаха на пръсти покрай тоалетната. След като стигнаха в кухнята, Скот прошепна:

— Трябват ми отпечатъците му!

Ник посочи с пръст.

— Бутилката с уиски! Полупразна е, значи Пийт я е пипал.

— Може да е Били Джийн.

— Тя пие само шоколадово мляко.

Скот откъсна една хартиена кърпа от ролката на барплота и сграбчи с нея бутилката, след което двамата тихичко се изнизаха навън. Притичаха през паркинга до джетата. Когато я видя, Ник се засмя:

— Ти не караше ли ферари? Явно си се издигнал…

— Къде мога да открия доктор Тим? — попита Скот.

* * *

— Скот, ако всички професионални спортисти бяха уравновесени, зрели, добре адаптирани към средата индивиди, какво щяхме да правим ние?

Приемната на Тимъти О’Брайън, спортен психолог, се намираше в една сграда в центъра на Хюстън. Скот бе пристигнал със самолет и бе наел кола от летището. Доктор Тим се бе съгласил да го изчака. Скот се чувстваше глупаво, обръщайки се към него с „доктор Тим“.

Днес инвестираме много в спорта, и то не просто пари, а цялата си душа. Спортът, това сме ние. Имаме нужда поне в едно нещо да сме добри, а явно не сме. Виж само какво става с икономиката, с войните, които водим, със здравеопазването… и затова залагаме на спорта цялото си самочувствие, всичко, което притежаваме. Знаеш ли например колко струва новият стадион на „Далас Каубойс“?

— Милиард и двеста — каза Скот.

— Милиард и двеста милиона за футболен стадион! — Доктор Тим посочи с жест през прозореца. — През двайсет и първи век иконите на Хюстън вече не са петролни магнати или кардиохирурзи, не са дори и астронавти, а спортисти: футболисти, баскетболисти, бейзболисти. Докато печелят мачове, ние ги величаем и се прехласваме по тях. Започнат ли да губят, моментално ги анатемосваме. Много не издържат на психическия натиск и се провалят като личности.

— Искаш да кажеш, че професионалните спортисти са жертви на обществото?

— Всички сме жертви на обществото, Скот. Ти имаш ли деца?

— Две дъщери по на единайсет, от различни майки.

— И те могат да станат жертви на обществото.

— Не и докато аз отговарям за тях.

Доктор Тим се усмихна загадъчно.

— А сега ми разкажи за Трей — подкани го Скот.

— Бих желал да ти помогна — отвърна той, — но всичко, което знам за пациента си, е поверително.

— В Тексас няма клауза за поверителност в отношенията лекар-пациент, а и Трей вече не е между живите. Аз защитавам лицето, обвинено в убийството му. Мога да ти изпратя призовка и да те принудя да дадеш показания. А сега просто те моля за информация, за да мога да открия убиеца.