Читать «Обвинена в убийство» онлайн - страница 114

— Пийт страда ли от затруднена ерекция?

— Знам ли? Ти как мислиш?

— Ако не страда, за какво му е да рекламира виагра?

Ник изгледа изумено Скот.

— За пари, как за какво?! Ти гледаш ли голф по телевизията? Сега се рекламират лекарства за всичко: за да го вдигнеш, за да го задържиш вдигнат, да изглеждаш по-млад, да не ти побелее косата, да не ти се увеличи простатата, да пратиш топката по-далеч… За всяко нещо си има цяр. А пък дъртакът, който победи младоците на Открития шампионат, е идеален за реклама на виагра. — Ник внезапно се сети нещо. — Ти искаш отпечатъците му, нали?

Скот кимна.

— И на Били Джийн. Каква кола кара тя?

— Черен мустанг. Защо?

— Млада блондинка с черен мустанг е била видяна да влиза в къщата на Трей в деня преди убийството му.

— Стига, бе!

— И после някакъв едър мъж дошъл и я извлякъл навън.

— Стига, бе!

— Затова са ми нужни отпечатъците им. Да разбера те ли са били.

— Ще ти помогна.

— Защо?

— Защото и аз съм длъжен да знам те ли са били. Сега му уреждам договори с рекламодатели и последното нещо, което ми трябва, е да се окаже замесен в убийство. Колкото по-скоро го зачеркнеш от списъка, толкова по-бързо ще подпиша договорите и ще изкарам пари. — Той помълча известно време, а после попита: — Мен махна ли ме от списъка?

— Да. А ти знаеше ли, че Трей е вземал кокаин?

Няколко мига Ник не реагира. После издиша шумно и кимна.

— Бях му казал, че докато смърка, никога няма да бие Тайгър. Но той твърдеше, че всичко било под контрол. Е, видяхме кой е бил прав.

— На турнирите не правят ли проби за допинг?

— Правят.

— Че как ги е издържал?

— Аз ги издържах вместо него. — Ник вдигна рамене. — Давах му моя урина. Трей винаги държеше по едно шишенце в шкафчето си. Като му кажеха да пикае за проба, отиваше в кенефа и я преливаше в чашката. Все пак тук не е затвор.

— Знаеше ли, че е дължал на пласьора си половин милион долара?

— Половин милион?! Не, не знаех. Защо?

— Помислил си е, че пласьорът го мами.

— Господи, Трей е бил с двата крака вътре. Смяташ ли, че пласьорът го е убил?

— Вероятно „Зета“.

Ник кимна.

— Тези мръсници екзекутираха няколко души в Хюстън. Не бих желал да им се изпреча на пътя.

— Защо не си го пратил на лечение?

— Не даваше. Освен това, ако влезеше в клиника, на другия ден целият свят щеше да знае, рекламодателите щяха да се отдръпнат. БММП не обичат наркомани, Скот.

— Значи просто си седял отстрани и си го гледал как се проваля, за да не си загубиш комисионата, така ли?

— Скот, аз не можех да го излекувам. Но поне го пратих на спортен психолог.

— Кой е той?

— Доктор Тим. Тимъти О’Брайън. Работи с десетки професионални спортисти, помага им да се осъзнаят, когато им се позамаят главите от хвалби. Обикновено само се опитва.

— Този Трей не е бил онзи Трей Ролинс, когото си продавал, нали?

— Скот, ние продаваме на хората това, което искат да купят. Те искат герои. Имат нужда от герои. Те не желаят да видят реалността, достатъчно потискащо е да пуснат телевизора и да изгледат новините. Последното нещо, което биха желали, е да чуят истината.