Читать «Няма такова място — далеч» онлайн - страница 2

— Това, което ти каза, въобще не означава „порасна“ — той се вдигна във въздуха и се скри от погледа.

Аз знаех, че Чайката е много мъдра птица. Докато летяхме, аз старателно обмислях и подбирах думи, за да може, като ги чуе, тя да разбере, че аз вече съм се научил на нещо.

— Чайко, — казах аз накрая, — Защо ме носиш на своите криле към Рей, след като знаеш, че в действителност аз вече съм с нея?

Чайката ме носеше над морета, над хълмове, над улиците на градовете и скоро кацна безшумно на Твоя покрив. „Защото е важно — отговори тя, — ти да знаеш тази истина. До този момент, докато ти сам не я разбереш, докато сам не постигнеш цялата дълбочина, ти ще можеш да я предадеш само по ограничени начини, само със странична помощ — на на машини, хора, птици… Но помни — добави тя, — от това, че ти не постигаш истината, тя не престава да бъде истина.“ И Чайката отлетя.

— Сега дойде време да ти покажа Твоя подарък. Даровете от стъкло и метал с времето се износват и предават на забвение, но аз приготвих за теб нещичко по-добро.

Аз Ти подарявам пръстен. Носи го. Той искри с особена светлина, и никой не може да Ти го отнеме, нито да го унищожи. Ти единствена в света ще виждаш този пръстен, така, както аз го виждах, докато беше мой.

Този пръстен ще те направи с нова дарба. Слагайки го, ти ще можеш да се възползваш от крилата на всяка от птиците, реещи се в небето. Ти ще можеш да виждаш техните златни очи, да доксваш вятъра, които пронизва бархетните им пера… За теб ще се открие радостта от полета, извисявайки се, радостта от полета, реейки се над света и всички негови грижи. Ти можеш да оставаш в небето, колкото пожелаеш, да да пропилееш нощта, да посрещнеш изгрева, и, когато почувстваш, че е настъпило времето — да се върнеш долу. Твоите въпроси ще получат отговори и всичките тревоги ще се разсеят.

Както и всичко, което не може да се докосва с ръце и да се вижда с очи, Твоят дар ще расте в зависимост от това как го използваш. Отначало ще можеш да правиш това само тогава, когато виждаш птици, с които да полетиш. Но после, когато дойде умението, Ти ще се научиш да летиш с птици, които не виждаш — и, в края на краищата ще забележиш, че не Ти е необходим нито пръстен, нито птица, за да летиш насаме със себе си по-високо от спокойствието на облаците. И, когато този ден настъпи, Ти си длъжна да предадеш този дар на този, който ще може да го използва, който може да осъзнае, че е важно само това, което е създано от истина и радост, а не от метал и стъкло.

Рей, в този Твой особен-ден-в-годината аз празнувам заедно с Тебе за последен път, узнавайки това, на което ме научиха нашите приятели — птиците. Аз не мога да идвам при теб, защото аз вече съм тук. Ти не си малка, защото Ти вече порасна, Ти, както и всички нас, прескачаш от живот към живот, радвайки се на това, че живееш.

Ти нямаш рожден ден, защото винаги си живяла; Ти никога не си се раждала и никога няма да умреш. Ти не си дете на тези хора, които наричаш баща и майка.

Ти си им спътница в това ярко пътешествие, пълно с приключения, целта на което е да опознаеш същността на вещите.