Читать «Няма такова място — далеч» онлайн

Ричард Бах

Няма такова място — далеч

Рей! Благодаря Ти, че ме повика на своя Рожден ден. Твоят дом е на хиляди мили от мен, а аз отправям на пътешествие само в особени случаи… Рожденият ден на Рей — това е точно такъв случай, и аз с нетърпение очаквам срещата с Теб…

[Б.пр. „рей“ — лъч (англ.)]

Аз се отправям на път, доверявайки се на сърцето на Колибрито, което ние с Теб срещнахме много отдавна. То, както винаги, беше много приветливо, но когато аз му казах, че малката Рей е пораснала, и че аз отивам при нея с подарък за Рождения й ден, то много се удиви. Дълго летяхме в тишина, и накрая то промълви: „Аз разбрах съвсем малко от това, което ти ми каза, но най-малко от всичко ми е ясно, как така отиваш на Рожден ден.“

— Разбира се, аз отивам на Рожден ден, — отговорих аз. — Какво неразбираемо има? — то помълча, а, когато стигнахме до гнездото на Бухала, каза: „Могат ли милите на практика да ни разделят с приателите ни? Ако ти искаш да си с нея, нима вече не си с нея?“

— Малката Рей порасна, и аз отивам с подарък при нея на Рождения й ден, — казах аз на Бухала. След разговора с Колибрито, ми беше странно да изговарям думата отивам, но я произнесох така, че Бухалът да ме разбере. Той също дълго летя мълчаливо. Това мълчание беше изпълнено с доброжелателност, но когато ме остави цял и читав в дома на Орела, промълви: „Аз разбрах съвсем малко от това, което ти ми каза, но най-малко от всичко разбрах, защо наричаш свой приятел малък!“

— Разбира се, тя е малка, — отговорих аз — защото още не е станала възрастна. Какво неразбираемо има в това? — Бухалът ме с дълбокия поглед на кехлибарените си очи, усмихна се и каза: „А ти помисли“.

— Малката Рей порасна, и аз отивам с подарък при нея на Рождения й ден, — казах на Орела. След разговора с Колибрито и Бухала беше странно да казвам отивам и малка, но ги произнесох така, че Орелът да ме разбере. Ние се издигнахме с него над върховете и се реехме с планинския вятър. Накрая той промълви: „Аз разбрах съвсем малко от това, което ти ми каза, но най-малко от всичко разбрах думата рожден ден.“

— Разбира се, Рожден ден, — отговорих аз — Ние се ще отпразнуваме този миг, когато Рей се е появила на този свят, и до който нея още я е нямало. Какво неразбираемо има в това? — Орелът, прибирайки криле се спусна надолу и меко се приземи в пустинните пясъци. „Времето, когато Рей я е нямало? Не ти ли се струва, че е точно обратното — живота на Рей е започнал, когато още е нямало време?“

— Малката Рей порасна, и аз отивам с подарък при нея на Рождения й ден, — казах на Сокола. След разговора с Колибрито, Бухала и Орела, беше странно да изговарям думите отивам, малка и рожден ден, но аз ги произнесох така, че соколът да ме разбере. Под нас, далече долу заплува пустинята. В края на пътя той промълви: „Знаеш ли, аз разбрах съвсем малко от това, което ми каза, но най-малко разбрах това — порасна.“

— Разбира се, порасна, — отговорих аз — Рей се приближава към това да стане възрастна, и още една година я дели от деството. Какво непонятно има в това?