Читать «Нося те в мислите си» онлайн - страница 2

Боян отиде да праща новата оферта по факса, а на Силвето обеща, че за благодарност ще я закара до тях с колата. Върна се след около половин час с един непознат за нея свой приятел, който също дойде с тях. На Силвето приятелят веднага стана неприятен, не само защото имаше глава като круша, ами освен това не й обърна никакво внимание, дори не я погледна, докато се ръкуваха. Но Боян му я представи като своя колежка и тя засия, тъй като й се стори, че открива във всеки звук на думата „колежка“, изречена от него, загадъчен любовен смисъл, който я караше да потръпва с надежда и предчувствие за щастие.

В колата Боян предложи да идат някъде да хапнат по една чорба. Крушовидната глава се съгласи, но не можа да предложи къде точно да отидат, защото не знаеше къде ще намерят чорба в четири часа следобед, хем хубава, хем да не е скъпа. Боян се засмя и се пошегува, че най-вкусната е у тях, но не може да ги покани, защото жена му е в командировка и у тях няма нищо за ядене. Силвето ужасно съжали, че не може да ги заведе вкъщи, понеже там са много хора. Веднъж се наложи шофьорите, дето карат карантия за магазина на техните, да преспят у тях. Майка й и баща й отидоха у комшиите, а онези двамата ги сложиха на спалнята. Единият се разсърди, че не познавал достатъчно добре другия, за да спи в един креват с него, тръгна си посред нощ и спа в камиона. Оттогава с доставките се занимава Пепи.

Боян зави към тяхната си кръчма, дето ходели с крушовидната глава, когато били млади. Взеха да въздишат как в ония години всички си се любели просто така и не мислели нито за СПИН, нито за пари и Силвето съжали, че не се е родила по-рано. После пък й дойде наум, че Боян като нищо може след чорбата да я изпрати до тях, утре да си тръгнат пак заедно от работа и пак по-рано, вдругиден той да й се обади вкъщи по телефона, а тя ще има след това един сериозен, ама страшно сериозен разговор с Пепи. Той ще вика, ще фучи, ще заплашва, че ще му строши на Боян зъбките, но тя никога няма да допусне да се случи такова нещо… Няма да има нужда да си прави труд и да ражда, Дорчето й беше казвала, че Боян има две големи деца. Е, има вече и бели коси, и издутина на носа, и предният му ляв зъб е пожълтял от цигарите, ама какво пък чак толкова…

— А Силвето къде ще я оставим? — неочаквано каза Боян. — Извинявай, моето момиче, съвсем те забравихме!

— Аз… — смутолеви Силвето — Аз…

— Отсреща има трамвайна спирка — намеси се крушовидната глава. — Можете да слезете на ъгъла, да не ви разкарваме.

— Не, не! — извика Силвето. — Аз отивам по-нататък… Аз трябва да отида по-нататък…

— Накъде си? — попита Боян.

— Ами… — поколеба се тя. — Нататък…

— Ние на следващия светофар завиваме наляво и там вече ще паркираме, където намерим.

— Там ми е най-удобно — възкликна Силвето. — Как пък позна, че там ми е най-удобно?

Боян намали скоростта и се огледа за свободно място между плътно наредените една зад друга коли. Крушовидната глава зарея безучастен поглед към улицата.