Читать «Нося те в мислите си» онлайн

Юлиана Златкова

Нося те в мислите си

Силвето хич не беше наясно какво става с нея, обаче напоследък сексът не я привличаше особено. Надяваше се, че на Пепи в края на краищата ще му писне да е все изморена или да я боли глава и ще я остави на мира. Никак не й стана приятно, когато разтегателният фотьойл, на който спеше той, и тази сутрин се разскърца още в тъмни зори. Направи се на заспала, но и това не помогна. Пепи се премести при нея на кревата, а разтегателният фотьойл с гръм и трясък се сгромоляса на пода. Пепи се разпсува и тръгна да го оправя, обаче шперплатовите плоскости така и не пожелаха да влязат една в друга и той се отказа. Нямаше как, ако и сега вземеше да се дърпа, щеше да стане скандал, а със скандали й се занимаваше още по-малко отколкото със секс. В този момент капакът на кофата за боклук в коридора до вратата издрънча толкова силно, зе заглуши дори и гръмогласното радио, което ги осведомяваше от кухнята какво става по света, а Силвето използва момента и тихомълком се изхлузи от кревата. Пепи се разбесня и изскочи от стаята, но се върна на секундата, затръшна с все сила вратата и се развика, кога най-после оня вампир майка й щяла да се научи да не седи с часове в клозета между седем и осем.

Силвето му тегли на ум една майна, обу си новите дънки, сложи си от готиното червило и се замъкна на работа. Шефа го нямаше никакъв, а без него цареше пълна анархия. По едно време, някъде към обяд, се обади жена му, че бил болен от грип и нямало да идва. Силвето запали с колежките по цигарка, без да излизат на балкона, нали нямаше кой да ги гони за пушенето, премери оня страхотния сутиен със силиконов гръб, дето Мими касиерката си го беше купила за 4 лева, ядоса се, защото малко, ама съвсем мъничко не й стигна да го закопчае, изпи едно кафе и таман се чудеше дали да не поиграе малко карти на компютъра после да си тръгне по-рано, дойде Боян. Каза, че Дорчето секретарката също я хванал тоя гаден грип, знаел много добре, че Шефа е забранил да иска от счетоводството такива услуги, но се налагало спешно да праща оферта, та Силвето, ако няма спешна работа, да му я напише на бланка. За да стане по-бързо можел и да й диктува, ако тя няма нищо против, разбира се.

Докато й диктуваше, Боян от време на време спираше, за да обмисли някоя и друга дума и тъй като нямаше какво друго да прави през това време, тя скришом го разглеждаше. Дорчето разправяше, че вече е навършил четиридесет и две, но той изглеждаше на не повече от трийсет. Много беше готин, само че около него се въртяха няколко от най-засуканите колежки, така че Силвето поначало не смееше и да припари до него.

Той я докосна леко по рамото и я попита къде се е пренесла, а тя зяпна от почуда, защото й се стори, че погледът, който й хвърли, е с нещо малко по-различен от погледите, които си разменят хората, които заедно пишат само оферти. Боян й се усмихна и преди още да усети какво става, някъде дълбоко вътре в нея се раздвижи оная тръпка на любов и нежност, която напоследък Пепи не можеше да предизвика, ако ще и да й се сърдеше. Тя се смути, плахо отвърна на усмивката му и наведе очи.