Читать «Нов патрул» онлайн

Сергей Лукяненко

Нов патрул

(книга 5 от "Патрулите")

На родителите ми.

Авторът

Този текст е съмнителен за Делото на Светлината.

Нощен патрул

Този текст е съмнителен за Делото на Мрака.

Дневен патрул

Част първа

Неясни цели

Пролог

Старши сержант Дима Пастухов беше добър полицай.

Случваше се, разбира се, да възпитава наглеещите пияници с мерки, непредвидени по устав — например яки юмруци в зъбите или ритници. Но само в случай, че пияницата сериозно започне да си търси правата или откаже да го последва в изтрезвителното. Дима не се гнусеше от петстотинрублови банкноти, измъкнати от хохол или чурек без адресна регистрация — в края на краищата, щом полицейската заплата е толкова мизерна, нека нарушителите му плащат глобата лично. Той нямаше нищо против, ако в кръчмите на неговата територия вместо чаша вода му налеят коняк и му върнат хиляда рубли ресто от сторубловата банкнота.

В края на краищата, службата си е служба. Тя е и опасна, и трудна. И май не е особено престижна. Трябва да има материално поощрение.

Но затова пък Дима никога не измъкваше пари от проститутки и сутеньори. От принципни съображения. Нещо във възпитанието му му пречеше да се занимава с такива работи. Не водеше и без причина в изтрезвителното леко подпийнали, но запазили разсъдъка си граждани. А когато узнаеше за реално престъпление, без да се замисли се впускаше в преследване на грабителите, честно търсеше улики, подаваше рапорти за дребни кражби (ако пострадалите настояват, естествено), стараеше се да запомни лицата на издирваните от полицията. Имаше в активите си задържани, включително истински убиец — заклал първо любовника на жена си, което е основателно; после жена си, което е разбираемо; а след това се нахвърлил с ножа върху съседа си, от когото научил за изневярата на съпругата си. Възмутеният от такава неблагодарност съсед се заключил в апартамента си и позвънил на полицията. Отзовалият се на обаждането Пастухов задържа убиеца, безсилно млатещ желязната врата с хилавите си, макар и омазани в кръв интелигентски юмручета, а после дълго се бори с желанието си да измъкне на стълбите съседа провокатор и да му изтупа физиономията.

Така че Дима смяташе себе си за добър полицай — и не беше чак толкова далече от истината. На фона на някои от колегите си той изглеждаше прилежен, като милиционера Свирулкин от старата книжка за Незнайко в Слънчевия град.

Единственото петно в служебната биография на Дима бе свързано с януари 1998 година, когато той, все още съвсем млад и зелен, патрулираше заедно със сержант Камински в района на ВДНХ. Камински беше нещо като наставник на младия милиционер (тогава още се наричаха милиционери или просто „ментове“, нямаше го нито модното „полицай“, нито обидното „ченге“) и много се гордееше с тази своя роля. Съветите и поученията му се отнасяха главно за това как може да се заработи допълнително. Ето, и в онази вечер, когато видя бързащ от метрото към прехода за съседната станция пиян младеж (даже в ръката му имаше начената бутилчица евтина водка), Камински подсвирна радостно и партньорите тръгнаха да му пресекат пътя. По всичко личеше, че пияницата след малко ще се раздели с петдесетарка, а защо не и със стотарка.