Читать «Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света» онлайн - страница 2

Макс й наля нова чаша. Дребният не пиеше.

— Сигурно съпругът ви е богат? — рече той.

— Богата съм аз — отвърна жената. — Всичките ми съпрузи бяха… бедни.

— И искате да осиновите Пит? — предположи дребният.

— Моля! — рече жената с променен тон. Сега вече тя се сконфузи. (Туй то! Ами сега? — помисли Макс — Майка му стара, адски чаровен хлапак е тоя Пит.)

— Искам само да ви предупредя — рече дребният, — че синът ми ще ви докара нещастие. Разберете, на него не ще можете нищо да направите! Според мен той е способен на всичко. Би могъл да направи нещо велико или нещо много странно. Би могъл да убие, без да почувства ни най-малко угризение. Положително не го познавате така добре, както аз. Искам да си поживее сега, пък скоро сам ще разбере с какво да се захване. Той е неспокоен, бързо се отегчава и дълбоко в себе си е неудовлетворен. От него всичко може да се очаква.

— Страхувам се, че не ви разбирам — рече жената.

— Много обичам Пит — каза дребният. — Може би, защото не прилича нито на мен, нито на майка си, нито на братята и сестрите си. Всички го обичаме, но най-много аз. Да ви кажа, Пит малко се стеснява от мен. Но затуй пък май му допадам повече от всеки друг на света. Сигурно нямате намерение да се омъжите за него?

(Може и по-тихо да говори! — помисли Макс. — Какви ли не типове срещаш в един малък бар!)

— Вдругиден ще сключим брак — заяви жената.

— Аха — кимна дребният.

— Много се обичаме — каза тя. Беше дълбоко засегната. Дори Макс усети. Според него, ако толкова й е дотрябвало да се омъжва, по-добре да избере някого според годините си, като самия него например.

(Хм, един от тези двамата трябва веднага да се изпари — внезапно си помисли Макс. — Хлапакът ще дойде всеки миг.)

— Трябва вече да дойде — намеси се той и взе да бърше бара, та намекът му да не изглежда толкова явен или какъвто и да било там.

— Да, знам — рече дребният. После се обърна към жената: — Винаги съм насърчавал Пит да прави каквото намери за добре. Ще се правя, че нищо не съм знаел и като мине всичко, ще убедя и майка му да не ви се бърка.

— Много сте любезен — каза жената. Бе ядосана, и, както се стори на Макс, малко засрамена.

— Мисля за Пит — рече дребният.

Стана и излезе, без повече да продума. В другия край на бара Макс се зае да бърше една чаша.

— Дайте ми още едно уиски със сода — каза жената.

Такава огорчена и сконфузена, тя внезапно му се стори грозна. Отначало изглеждаше почти красива или поне привлекателна, а сега, като я погледна, изведнъж му се видя направо ужасна. Макс постави чашата пред нея, отиде до грамофона и пусна жетон.

Щом плочата свърши, пусна нова. Момчето щеше да дойде всеки момент. Той попоглеждаше към вратата и се чувстваше неловко. Жената се мъчеше да не се обръща, Макс продължаваше да пуска жетони и да поглежда към входа.

В два часа рече:

— Време е да затварям, мадам.

Жената плати деветте уискита със сода и тръгна. На прага поспря и се върна към бара.

(„Е, добре, мадам — каза си Макс. — Не съм на седемнайсет, но все още ме бива. Пък и четирийсет и осем не са толкова много. Да поговорим по въпроса, а? Ако толкова държите да се омъжите, вземете си някого на своята възраст. Омъжете се за мен.“)