Читать «Нещо гнило в Ел Ей» онлайн - страница 28

— Може и да не сте, но несъмнено Ванс знае някои неща за теб от леглото.

— Да, той наистина спомена, че Арингтън доста му е говорила за мен, но въпреки това…

— Добре, мисля, че трябва да се възползваш от открилата се възможност, момчето ми, но имай предвид, че името на „Уудман и Уелд“ никога няма да се появи на документ, който би го свързал по някакъв начин — пряко или косвено — с името на Стърмак. Разбираш ли мисълта ми?

— Да, но аз все още нищо не съм приел. Той изглежда един от онези хора, които могат да монополизират цялото ми време. В момента съм доста независим, но хвана ли се на пълен работен ден за него, цялата ми свобода отива на кино.

— Разбирам те и се радвам, че мислиш по този начин.

— Има още нещо, което ме тревожи: той каза, че част от бизнеса му била в Ню Йорк — малко недвижима собственост, няколко ресторанта — но от друга страна, подметна, че сегашните му адвокати получавали над милион долара годишно от него. Нещо не се връзва, не мислиш ли?

— Така е. Ако плаща по милион долара годишно на адвокати, или върши голям бизнес тук, или има сериозни неприятности. На твое място бих го подпитал невинно по този въпрос.

— Ще го направя. Освен това ми каза, че ако работя за него, съм щял да имам изгодни възможности за инвестиране.

— Бих бил крайно внимателен в това отношение, момчето ми — сториш ли го, рискуваш да те изправят пред съдебно жури, или най-малкото пред сенатска комисия, разследваща нещо сериозно. За каквато и инвестиция да стане дума, увери се на всяка цена, че е абсолютно чиста.

— Аз още не съм решил дали да се захвана с него. Що за име е това Стърмак всъщност?

— Той е шведски евреин… ако си готов да му повярваш.

— Предполагам, че евреи има навсякъде. Защо да няма и в Швеция?

— Защо не, наистина. Доколкото ми е известно, дядото на Стърмак бил едър търговец на риба в Стокхолм, но неговият син Мо нещо загазил, и то сериозно — май убил някого — така че се наложило да избяга от страната. Запрашил към Ню Йорк, благодарение на някакви семейни връзки се запознал с Мейр Лански и… това се оказало любов от пръв поглед.

— Между другото, на вечерята се запознах с един друг тип, който ми се стори малко странен. Казва се Онофрио Иполито. Името говори ли ти нещо?

— Банкер е. Доколкото ми е известно — почтен.

— Странно, той повече ми се стори човек на мафията.

— Стоун, бил си полицай прекалено дълго. Не всеки с италианско име е мафиот.

— Да, знам…

— Кажи ми сега какво правиш в Ел Ей?

— О, играя във филм.

— Какво!?

— Вчера имах пробни снимки и ме одобриха. Както изглежда, сега съм изгряващата звезда на града.

— Окей, явно не искаш да ми кажеш, така че да приключваме.

— Не се шегувам, Бил — каза Стоун, но Егерс вече бе затворил.

Взе душ и си поръча закуска, но когато сервитьорът пристигна, Стоун видя на масичката за кафе в дневната оставен плик. Разпечати го и намери вътре сценарий. Е, най-сетне малко работа за вършене, каза си той.