Читать «Неукротимата жаба» онлайн - страница 2

— Но жабата няма да започне да скача, както парадоксът го изисква.

— Трябва да я накарате! Давам ви две седмици, за да подготвите експеримента и да дадете правилен отговор на този детски проблем. Мразя безкрайните спорове. Искам веднъж завинаги да приключите с този въпрос…

Работата над проекта „Жабешка камера“, както скоро го кръстиха, започна с размах. Университетът отдели на непримиримите учени помещение в сутерена и Гроут и Харди моментално се захванаха да монтират апаратурата. Когато наближи краят на двуседмичния срок, те пропускаха все повече лекции. „Жабешката камера“ през това време растеше и растеше и съвсем заприлича на дълга водопроводна тръба, но с много голям диаметър. Разположена бе покрай стените на помещението. Единият й край чезнеше в плетеница от жици и апаратура, на другия имаше вратичка.

Накрая всичко бе готово. Рано сутринта Гроут слезе в сутерена и откри, че Харди вече е там: стои и гледа в тръбата.

— Вижте какво, Харди — каза Гроут, — нали се бяхме разбрали, че никой няма да пипа апаратурата, ако другият отсъствува!

— Просто гледах вътре. Тъмно е — Харди се ухили. — Надявам се, че жабата няма да се изгуби, а?

При входа на помещението нещо скръцна и двамата погледнаха към вратата. На прага стоеше студентът Питнър и с любопитство зяпаше „Жабешката камера“.

— Искате да започнете опита ли? — Питнър се шмугна в стаята. — А за какво служат всички тези бобини и релета?

— Много е просто — отговори Гроут и грейна от удоволствие. — Аз ги измислих. Ето тук…

— Нека аз да обясня — прекъсна го Харди. — Само ще го объркате. Ние наистина се канехме да проведем опит с първата пробна жаба. Ако желаете, можете да останете, младежо. — Той отвори един буркан и извади мокра жаба. — Както виждате, тръбата има вход и изход. Жабата поставяме от страната на входа. Можете да погледнете вътре, младежо.

Питнър пъхна главата си в тръбата и видя дълъг тъмен тунел.

Апаратурата „оживя“ и леко забръмча. Харди постави жабата в тръбата и затвори вратата.

— А това е, за да не се измъкне от тази страна.

— За какво ви е тръба с толкова голям диаметър? — попита Питнър. — В нея спокойно и човек може да се напъха.

— Гледайте — каза Харди и включи газовата горелка. — Този край се нагрява, топлината ще прогони жабата към другия край. Ще я наблюдаваме през прозорчето.

Погледнаха в тръбата и видяха, че жабата най-спокойно си седи — присвила лапички, тя тъжно гледаше напред.

— Скачай, глупачко — каза Харди и усили пламъка на горелката.

— Вижте! — възкликна Питнър. — Скача!

Жабата наистина скокна.

— Благодарение на добрата топлопроводимост на метала дъното на тръбата се нагрява все по-далеч и по-далеч от горелката — обясни Харди — и на жабата й се налага да скача напред, за да не си изгори лапичките. Ето вижте!

— Господи, професоре — уплашено заговори Питнър, — тя се смали. Жабата стана наполовина по-малка.

— Тук е тайната — със сияеща усмивка обясни Харди. — Работата се състои в това, че в другия край на тръбата има генератор на особено силово поле. То действува на живата тъкан по такъв начин, че колкото по се приближава до източника, толкова повече се смалява: колкото по-далеч скочи жабата, толкова по-малка ще стане.