Читать «Неукротимата жаба» онлайн

Филип К. Дик

Неукротимата жаба

— Зенон е бил първият наистина велик учен — изрече професор Харди и обгърна аудиторията със строг поглед. — Да вземем например неговия парадокс с тръбата и жабата. Както Зенон е показал, жабата никога няма да стигне края на тръбата, ако дължината на всеки неин следващ скок е половината от предишния. Винаги ще остава, макар и малко, но напълно реално разстояние…

Докато студентите, дошли да слушат лекцията по физика, осмисляха казаното от професора, в аудиторията цареше тишина. После от задните редове бавно се дигна ръка и Харди недоверчиво погледна притежателя й.

— Е? — каза той. — Какво има пак, Питнър.

— На лекциите по логика ни учеха, че това не е така. Професор Гроут каза…

— Хм!

— Професор Гроут каза, че тя все пак ще успее да премине тръбата.

Харди кръстоса ръце на гърдите си.

— На моите лекции жабата никога няма да стигне края на тръбата. Самият аз съм изучавал този проблем и съм убеден в това. Например, ако тя скочи…

Звънецът иззвъня.

Студентите дружно се вдигнаха от местата си и се отправиха към изхода. Когато и последният напусна аудиторията, Харди извади лулата си и също излезе в коридора. Той погледна първо към едната страна, после — към другата. Както трябваше да се очаква — съвсем наблизо се намираше професор Гроут. Пиеше вода от чешмата и си изтриваше брадата.

— Гроут — каза Харди. — Елате тук!

Като премигваше, професор Гроут се откъсна от водоскока.

— Какво има?

— Елате насам — каза Харди и сам тръгна насреща му. — Как смеете да закачате Зенон? Той е бил учен и като такъв спада към моя профил и в никакъв случай не към вашия. Оставете Зенон на мира!

— Зенон е бил философ! — Гроут с възмущение изгледа Харди. — Впрочем знам какво ви дразни. Парадоксът с жабата. За ваше сведение, Харди, жабата с лекота… Ами че вие дезинформирате вашите студенти. На моя страна е логиката!

— Ха, логиката! — Харди изфуча, очите му блеснаха. — Проядени от молци максими! Ясно е като бял ден, че жабата завинаги ще остане в тръбата!

— Ще се измъкне!

— Няма да се измъкне!

— Джентълмени, свършихте ли вече? — чуха зад гърба си спокоен глас и двамата рязко се обърнаха. Зад тях стоеше деканът на факултета, на устните му играеше приятелска усмивка. — Ако сте свършили, бихте ли се отбили при мен, в кабинета.

Гроут и Харди се спогледаха.

— Виждате ли какво направихте? — изсъска Харди и влезе в кабинета на декана. — Вие сте виновен.

— Вие сте виновен. Вашата жаба!

— Седнете, джентълмени! — Деканът посочи два стола с твърди облегалки. — Настанете се удобно. Право да си кажа, неудобно ми е да ви безпокоя, когато сте така заети, но се налага да поговорим. Мога ли да се поинтересувам коя е причината за вашия спор?

— Зенон — измънка Гроут.

— Парадоксът с жабата.

— Ясно — деканът кимна. — Ясно. Парадокс, стар две хиляди години. Древна загадка. И вие — двама мъже на възраст — стоите в коридора и спорите като…

— Проблемът се състои в това — каза Харди, — че никой никога не е правил експериментална проверка.

— Ами тогава вие двамата ще бъдете първите. Ще сложите жаба в тръба и ще проследите какво на практика ще се получи.