Читать «Непознати без лица» онлайн - страница 20

Дик продължи:

— Не е заради мен, Стан, нали знаеш. Аз бих те задържал, ти си добро ченге, страхотно ченге. Заради Адамс е. Защо трябва постоянно да се заяждаш с него?

— Защото е тъпак. — Засмя се саркастично. — Копелето не може да разкрие и едно убийство.

Медоуз се вгледа в бившия си партньор.

— Може би не е от твоята класа, но досието му не е лошо.

Шармън го съзнаваше, но не възнамеряваше да му отдаде дължимото.

— Както и да е, не е доволен от отношението ти и иска да се върнеш в участъка.

— Нямам нищо против — сви рамене той.

Дик поклати глава.

— Лъжеш. Виж, ако продължаваш така да разиграваш шефа, ще се окажеш пълен глупак. Това ли искаш?

Шармън отново сви рамене — като разглезено дете, решено да постигне своето с инат.

— Времената се менят, Стан, и трябва да се адаптираш към тях, или ще изостанеш. Виж, ако изникне нещо друго, ще те осведомя. Просто не се пречкай в краката на Адамс за известно време, това е. Далече от очите, далече от ума. Разбираш ли ме?

Шармън погледна към приятеля си. Все още не можеше да го понася, но знаеше, че се опитва да му помогне.

— Да, добре, Дик, ще стоя настрана.

Медоуз кимна.

— Само за известно време. Той знае, че си добър детектив, затова си още на работа. Ако беше някой некадърник, щеше да се е отървал от теб отдавна.

Стан не отговори, само дръпна продължително от цигарата си.

— Забеляза нещо там, нали?

Наистина беше видял нещо, но не бе в настроение да споделя информацията.

— Нищо. Сигурен съм, че криминалистите ще го изяснят. Освен това по случая работи и Шерлок Адамс. Вярвам, че нашият Суперинспектор ще арестува престъпника бързо.

Медоуз знаеше, че лъже. Шармън бе най-добрият полицай, когото познаваше. Беше почти свръхестествено, сякаш имаше шесто чувство или нещо такова. И все пак за него не бе така загадъчен. Знаеше също, че докато не се успокои и не промени сегашното си войнствено настроение, няма вероятност да измъкне някакви сведения от него. Съзнаваше, че ще трябва да действа хитро известно време, докато чака готовността на Стан да му сътрудничи. От отдел „Борба с порока“ идваха да разговарят с него за нощните навици на бившия му партньор. Както обикновено, ставаше дума за Кейт Армстронг, никога не използваше други момичета. Но Медоуз не проумяваше защо се бе захванал с проститутка. Не че беше непривлекателен, а и бе имал много нормални приятелки, дори и няколко дълготрайни връзки, но така и не се бе задомил. Може би Кейт му даваше само лесен секс, без напрежение във взаимоотношенията и без необходимост от себеотдаване. Сигурно беше нещо подобно. За момента бе отклонил отдела за борба с порока от Стан, но не знаеше докога ще може да го прикрива. Веднага след като получеше от него каквото му бе нужно, трябваше да си поговорят сериозно за Кейт и да се опита да го убеди да се срещат в апартамента му. Така поне нямаше да забелязват повече автомобила му из задните улички на Дитън Фийлдс.

— Както и да е, най-добре си премести колата, Стан. Не мога да се справя с повече напрежение, особено от страна на Адамс. — Медоуз довърши цигарата си и я хвърли небрежно в басейна.