Читать «Непознати без лица» онлайн - страница 122

— Сами сме, не лъжа. Приличаме ли ви на полицаи?

Спейд прекрати търсенето. Погледна Хъд, после и Сам, след което взе решение — грубо бутна Кейт на земята, пристъпи към Сам и със същото зловещо изражение притисна силно ножа към нейното гърло.

— Е, изглежда, ти си водачката. Ако ме ядосаш, ще ти прережа гърлото, преди някой да може да ти помогне, ясно ли е?

Тя преглътна с мъка и кимна. Разбираше го много добре.

След като Хъд помогна на Кейт да се изправи на крака и й подаде кърпичка, за да притисне малката раничка на шията си, Спейд въведе тримата в караваната, затвори и заключи вратата след себе си.

— Е, какво момиче и къде?

Макар да бе нервна, Сам успя да се окопити достатъчно, за да отговори без заекване.

— Тялото й бе открито преди около месец под един железопътен мост. Престояло е там дълго време и се боя, че бе доста разложено. Нямаше по какво да я идентифицираме, но знаем, че е била убита.

Спейд отново я изгледа кръвнишки и заби ножа яростно в плота на масата.

— И мислите, че аз съм я убил?

Сам поклати глава енергично и успокоително.

— Не, не смятаме така! — Не бе съвсем вярно, но й се стори разумно при дадените обстоятелства. — Но считаме, че сте я познавали, и можете да ни помогнете да я идентифицираме.

Лицето му започна да се отпуска. Сам бръкна в чантата си. При този жест Спейд се наведе напред, насочил ножа срещу нея.

— Не прави глупости!

Тя поклати глава.

— Нямам такова намерение. Просто исках да ви покажа това. Намерихме го у нея.

Внимателно извади часовника и го подаде на мъжа, който посегна със свободната си ръка и го взе. Взря се в него за момент и го повъртя, вглеждайки се в изтрития надпис на гърба му. Накрая вдигна поглед към Сам.

— Казваше се Клеър Армстронг. Беше ми гадже. Подарих й часовника за рождения й ден.

Сам не възнамеряваше да се впуска в темата за произхода на ролекса.

— Кога я видяхте за последен път?

— Преди около месец. Имаше някаква сделка в Кеймбридж, не искаше да ми сподели каква, казваше само, че може да припечели малко пари за нас.

Хъд се намеси.

— Имате ли някаква нейна снимка?

Спейд го изгледа за момент.

— Да, тук някъде. — Озърна се из караваната. — Виж в чекмеджето, мисля, че е някъде там.

Художникът започна да преравя посоченото място.

— Сигурен ли сте, че нямате представа какво е правела в Кеймбридж?

— Както казах, зная само, че имаше някаква сделка.

— А миналото й? — продължи Сам.

Той сви рамене.

— Никога не говореше за него. Мисля, че беше избягала заради проблеми с родителите си. Но не съм сигурен.

— А рождената й дата, номер на осигуровка?

Спейд се обърна към Хъд.

— Общественоосигурителната й карта и другите документи трябва също да са там. Вземете ги, ако искате.

Хъд изведнъж извика и стресна всички в караваната.

— Изглежда точно както я бях изобразил! Бил съм прав, бил съм адски прав!

Спейд го изгледа свирепо, подразнен от сепването. Художникът подаде снимката на Сам с разтегнато в триумфална усмивка лице. Щом тя я взе, той продължи да претърсва за документите. Сам се вгледа в образа с надигащи се чувства. Пред нея стоеше изображението на привлекателна, бликаща от енергия млада жена, съвсем различна от изсъхналите и разложени останки, върху които бе работила неотдавна.