Читать «Непознати без лица» онлайн - страница 106

— Няма нищо, Стан, ще се оправим.

Той я погледна и в този момент сякаш всичкият гняв го напусна. Протегна ръцете си и Медоуз, който не желаеше да поема рискове, бързо му закопча белезниците и го поведе навън към очакващия ги микробус. Докато си тръгваха, Адамс се обърна към нея:

— С теб ще поговорим по-късно.

Сам искаше да му отвърне, но й се стори, че моментът и мястото не са подходящи, а и бе разстроена от развоя на събитията, затова го отмина. Върна се в дневната, а в главата й препускаха мисли около случилото се току-що. На масата видя все още неразопакования подарък, който Шармън й бе донесъл. Вдигна го и го отвори внимателно. Беше войникът от полицата, на който се бе възхищавала.

Седма глава

Сам знаеше, че не може да направи нищо повече тази вечер, затова, след като подреди, реши да си легне. Беше грешка и се оказа невъзможно да заспи. Арестуването на Шармън и събитията, които го съпътстваха, непрекъснато се въртяха в главата й. Накрая се измъкна от леглото, уморена от взиране в тавана на спалнята си, осветена от издигналата се високо над къщата луна. Минавайки през дневната на път за кухнята, хвърли поглед на стенния часовник. Беше три и половина, прекалено късно, за да се върне в леглото. Направи си кафе и пусна изненадания Шоу обратно в къщата по-рано от обичайното. Отиде бавно до дневната, тръшна се на канапето и се опита да се отпусне. Беше невъзможно. Накрая, след като хрумванията й се изчерпиха, се облече и се запъти към оранжерията, за да засади някои късни цветя. Знаеше, че това е единственото нещо, което й гарантираше времето да мине бързо и едновременно с това да я успокои.

Пристигна в „Парк“ рано, но не чак толкова, че да изпревари Фред. Той седеше в малката си стая в дъното на моргата, посръбваше чай и слушаше радио. Сам почука.

— Добро утро, Фред. Няма други наоколо, нали?

Изненадан от гласа й, той подскочи и разля чая в скута си. Изтръска го бързо, преди да се е попарил, и вдигна поглед към нея.

— Доктор Райън, не очаквах да ви видя толкова рано.

Сам грабна един парцал от кухненската мивка и бързо попи панталона му.

— Извинявай, Фред, беше глупаво. Добре ли си?

Той кимна неубедително.

— Ще се оправя, доктор Райън, моля ви, не се тревожете.

Сам наля две нови чаши. Беше малко преварен, но бе пила и по-лош чай, а знаеше, че Фред го обича силен. Подаде му едната.

— Изпрати ми сметката за почистването.

— Не е нужно, доктор Райън — поклати глава той, — това са само старите ми работни дрехи. И без това вече целите са в лекета.

Тя погледна към табелата със задачи.

— Имаме ли много работа днес?

Той кимна ентусиазирано.

— Убийството в Гранчестър, на същото място, където бе убита Софи Кларк. Обвинили са Стан Шармън. Кой би повярвал?

Сам се намръщи.

— Зная, беше ми на гости и вечеряхме, когато го арестуваха.

Този път Фред се намръщи.

— Извинете, доктор Райън, нямах представа. И все пак това обяснява защо…

— Какво? — прекъсна го тя.

— … защо доктор Стюърт ще прави съдебномедицинската експертиза.