Читать «Неоплазма» онлайн - страница 4

Мартин Дамянов

Засилих количката и блъснах Стан. Видях го как се прекатури върху земята и продължи да се гърчи. Забелязах, че едната му ръка продължаваше да лежи в петното (дали пък то не се беше увеличило). Хванах го силно и го издърпах навън — приличаше на изсушен старец. Стан лежа неподвижно четвърт час, след което се изправи и тръгна без да пророни и дума. Повече не го видях. Лекарите така и не успяха да разберат от какво умря Стан.

Уплаших се много. Реших да не казвам на никого за петното. Страхувах се че ще ме обвинят за смъртта на Стан. Известно време туморът беше спокоен. Ходех там — зад игрището и го наблюдавах. Не знаех, че през това време той се разпространяваше, главно чрез подпочвените води. Когато за пръв път го видях да излиза на повърхността вече бяха съобщили за тумори в Китай, Южна Америка, Австралия, Аляска… Приличаше на голяма топка шоколадов сладолед полят с малинов сироп.

* * *

Вратите на асансъора се отвориха. Погледнах предпазливо навън, но не видях нищо подозрително. Затиках количката като внимавах да не се преобърна от грапавините по улицата. Минавайки покрай един магазин за козметика, се огледах във голямата витрина. Това петно над лявата вежда никак не ми харесваше.

Информация за текста

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1708]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:47