Читать «Необикновена случка с кулата в Пиза» онлайн - страница 2

— Не бихте ли желали да встъпите в контакт с нашето правителство, с нашите учени, с пресата?

— Защо? — отвръща най-главният от пришълците. — Не искаме да досаждаме на толкова важни хора. Вземаме кулата и веднага отлитаме.

— Ще вземете… какво?

— Кулата.

— Извинете, господин карпианецо, може би не съм разбрал добре. Искате да кажете, че ви интересува кулата и че дори вие и господата ваши приятели искате да се качите на върха, за да се наслаждавате на панорамата и същевременно, за да не се губи време, да направите някакъв научен експеримент върху свободното падане на телата?

— Не — отговаря търпеливо карпианецът. — Тук сме, за да вземем кулата. Трябва да я занесем на нашата планета. Виждате ли тази госпожа там? — той посочва към един от скафандрите. — Това е госпожа Клок Клок, която живее в град Суп на няколко километра от столицата на Северната карпианска република.

Госпожа пришълката, като чува името си, се обръща живо и се наглася с надеждата, че ще бъде фотографирана. Кметът се извинява, че не може да прави снимки, и продължава да пее все същата песен:

— Какво общо има тук госпожа Клок Клок? Става дума за това, че вие без позволението на архиепископа и на началника на отдела за изящни изкуства не можете дори да пипнете кулата, а камо ли да я отнесете!

— Не ме разбрахте — обяснява космическият шеф. — Госпожа Клок Клок спечели кулата в Пиза на нашия голям конкурс Брик. Купувайки редовно известните кубчета бульон Брик, тя събра един милион талончета за набиране на точки и й се падна по жребий втората награда, която се състои тъкмо в наклонената кула.

— Ах — признава кметът, — чудесна идея!

— Ние пък го казваме по друг начин. Казваме: „Каква идея шик е бульонът Брик!“

— Добре казано. А първата награда в какво се състои?

— Първата награда е един остров от Южните морета.

— Не е лошо! Струва ми се, че наистина сте се привързали към Земята.

— Да, вашата планета е много популярна у нас. Нашите летящи чинии са я фотографирали надлъж и нашир и много фирми, които произвеждат кубчета бульон, си създадоха име, след като си завоюваха възможността да раздават земни обекти в конкурсите си, а пък фирмата Брик получи изключителни права на най-облагодетелствувана фирма от правителството.

— Сега разбрах добре — избухна кметът. — Разбрах, че за вас кулата в Пиза е ничия вещ! Първият, който я грабне, и хоп — негова си е!

— Госпожа Клок Клок ще я сложи в градината си и ще има без съмнение голям успех: ще тичат карпианци от цяла Карпа, за да я видят.

— Моята баба! — вика кметът. — Това е снимка на баба ми. Давам ви я безплатно, госпожа Клок Клок би могла да си я сложи в градината, за да направи добро впечатление на приятелите си. Но кулата няма да се пипа! Чухте ли добре?

— Гледай — вика космическият шеф на кмета, като сочи копчето на комбинезона си, — виждаш ли това? Ако го натисна, Пиза ще хвръкне във въздуха и няма да се върне вече на земята.

Дъхът на кмета секва. Около него тълпата се ужасява и се смълчава. Чува се само в дъното на площада гласът на една жена, която вика:

— Джорджина! Ренато! Джорджина! Ренато! Господин Карлето Паладино промърморва мислено: