Читать «Ненаситност (Книга трета)» онлайн - страница 14

— Хенри ще дойде след малко с изпраните и изгладени панталони — отвърна тя, забила поглед в пода. — През това време може да ползваш банята, която се намира в дъното на коридора, отдясно. След като се освежиш, ще те чакаме за закуска.

Кимнах, чувствах се като уловен в капан.

— И, Стефан… — Лидия вдигна поглед за миг и срещна моя. — Надявам се, че ще успееш да си намериш и ризата. — С тези думи се усмихна и излезе от стаята.

Когато най-после слязох долу за закуска, целият клан Съдърланд вече ме чакаше — дори Бриджет, която кипеше от енергия и жизненост и лакомо нагъваше препечена филийка, сякаш не беше яла поне две седмици. Ако не беше леката бледност на лицето й, никой нямаше да предположи, че миналата нощ едва не бе умряла.

Когато приближих, всички се извърнаха и ахнаха. Очевидно представлявах съвсем различна гледка от героя в прокъсаната риза от предишната нощ. С лъснатите до блясък италиански обувки, чисти и изгладени панталони, нова чиста риза и взето назаем сако, което ми бе изпратил Уинфийлд, аз бях джентълмен в пълния смисъл на думата. Дори бях измил лицето си и сресал косата си назад.

— Готвачката ви приготви овесена каша, ако желаете — предложи госпожа Съдърланд и посочи към купата, пълна с гъста бяла каша. — Не е обичайната ни закуска, но си помислих, че нашият гост от Юга може да я предпочита.

— Благодаря ви, госпожо — промърморих, заех празното място до Бриджет и плъзнах поглед по голямата дървена маса. След като майка ми почина, Деймън и баща ми въведоха обичай да се храним с мъжете, които работеха в плантацията. Закуската често се състоеше от най-проста работническа храна: качамак и бисквити, хляб и сироп, резени пържен бекон. Това, което бе подредено върху масата в резиденцията на Уинфийлд, щеше да засрами и най-изискания ресторант във Вирджиния. Препечени филийки по английски маниер, поставени във фини телени стойки, пет различни вида конфитюр, два вида бекон, царевични питки, сироп, дори прясно изцеден портокалов сок. Изящните чинии бяха със сини холандски мотиви, а излъсканото до блясък сребро беше много повече, отколкото някога бях виждал по време на официална вечеря.

Изпълнен с желанието да имам човешки апетит — и пренебрегвайки огъня във вените ми, който жадуваше за кръв — се престорих, че потапям с нетърпение лъжицата си в кашата.

— Много съм ви задължен — избъбрих.

— Значи това е спасителят на малката ми сестра — заяви една от жените в стаята, която не познавах.

— Позволи ми да ти представя най-голямата си дъщеря — рече Уинфийлд. — Това е Маргарет. Първа се омъжи и се надяваме първа да ни дари с внуци.

— Папа — смъмри го ласкаво Маргарет, преди отново да насочи вниманието си към мен. — Приятно ми е да се запознаем. — Докато Бриджет беше пълна с живот, с пухкавата закръгленост на младостта, а Лидия — елегантна, изтънчена и образована, Маргарет излъчваше нещо практично и любопитно, някаква грубост, която струеше от питащите й сини очи. Косата й беше черна и права.