Читать «Нейната история» онлайн - страница 3

Писателят се намеси:

— Още нещо, внимавай с драматизма, нека не е пресилено, героинята е достатъчно, как да кажа, истинска, затова рисувай, не обяснявай! И после, как ще свърши историята?

— Ами… как… с неприличната си хубост, става малко неудобно за омъжена жена да прислужва на чуждите хора. Биляна напуска работа и се отдава на семейните грижи и на сина си. А Слави се стяга за гурбет по Европата, но преди да тръгне я предупреждава: „Ако се разкрачиш пред някого и разбера, ще те убия!“ От жребия житейски той е получил Биляна и детето и ако можеше би ги заключил, като имане, зад сто ключалки. Неговата душевна химия е лишена от сложност и се състои само от едно вещество, което даже няма формула, а е нагон да притежава близките си. По чужбина мисълта му разточителства само за Биляна — дали не е намерила някой „оправяч“, къде ли е сега, кой я е прикоткал.

Черното недоверие и съмнение съвсем го събаря докато скитори по Европа. Поработил тук-там за няколко месеца, покривен и съсипан от тежка работа, Слави се връща и пак завърта геврека на таксиметъра.

Писателят се обади:

— Не се усеща вече къде е интригата?

— Ето, ето… сега — каза Мая. — Тъкмо с таксито той се запознава с един арабин от Кувейт, който няколко години подред бяга от непоносимите летни жеги в страната си, тук на по-хладно.

Сприятеляват се, запознава го с Биляна, даже го поканва следващото лято да отседне у тях. И това лято идва. Те отиват на летището, чакалнята е пълна с посрещачи. Намират две места, с гръб един към друг и сядат. Подранили са, ще чакат. Тогава Биляна се замисля за последния път, когато е била там преди десетина години и е изпращала Имад. Тя си спомня…

Мая се вълнуваше, стана и се заразхожда из стаята.

— Междувременно Слави й говори, така с гръб. Като за начало й подхвърля: „Да не чакаш онова пилотче да се появи отнякъде.“

Биляна не му отговаря, а потъва в спомените си. Имад и казваше:

„Биле“, а тя го бе попитала — „Знаеш ли какво е биле? — Не е ли бпиленце?“, като се старае да произнесе „п“, вместо „б“. Тогава тя му обяснява, че „биле“ е билка лековита, омайниче, а той и отговаря, че без да знае, това е искал да каже, че е „биле“ за него. В този миг тя чува някъде отдалеч: „Ти нали си си изживяла голямата любов?“, въпросът иде откъм гърба й. Машинално отговаря „Да“ и поглежда към вратата през която… и пак дочува: „Можеш да бъдеш по-мила и благосклонна към…“

Писателят изумен се понадигна от креслото:

— Чакай, чакай, накъде влечеш? Какво се опитва Слави да й каже?

Мая продължаваше да крачи нервно из стаята.

— Слави я пита: „Ти разбираш ли какво ти говоря?“ А тя, като от друг свят му отговаря: „Да, мисля че те разбирам.“ Поглежда тоя път ръката си — празна, а последния път пръстите й са били вплетени…

Писателят отново се опита да я прекъсне:

— Но това е ужасно! Какъв е тоя сюжет? Аз бих се затруднил, не бих могъл да го…

Мая продължи:

— Слави я убеждава: „Виждаш с таксиметъра малко се изкарват, не стигат, ако се постараеш…“ У Биляна самоотричането се е загнездило толкова отдавна, че тя само потреперва при спомена за тяхната семейна близост… Усещаше го като наръгване, варварско, хамалско, но търпеливо изчакваше конвулсията. Свикна да се изолира от тялото си, някак се откъсваше от него, сякаш не беше нейното. Знаеше, че се е припознала, че е сбъркала с човека до себе си, но поне трябваше да се съхрани отвътре.