Читать «Нейната история» онлайн - страница 2

Когато си тръгваше й надписа двадесет плика с адреса си на арабски.

Мая поспря, пое си дъх и продължи:

— Но за онези мили думи, които пълнят листите в писмата, как ли стигат двадесет плика? Писмата от Имад заредяват и между редовете тя прочита неговото отчаяние. Биляна усеща, че нещата не са толкова простички и възможни, колкото са се надявали.

В последния плик тя слага сетната надежда:

„Ще се моля, поне веднъж, Исус и Мохамед, Бог и Аллах, или както там се наричат силите небесни, да са ни съюзници, и да ни благословят!“

Но благословия така и не идва.

Писателят каза:

— До тук е класическа история за неосъществената любов, това ли е?

— Де да беше това… — Мая въздъхна и продължи:

Биляна дълго и мъчително си задава въпроса — Защо? Защо той спря да ми пише? Защо се отказа от мечтите ни? Една нощ я събужда отговорът.

Сънувала го беше отново, като в последните им дни, с оная жал в очите, но този път заобиколен от много забулени жени, сестрите му — каещи се, вайкащи се, молещи се. Кланещи се доземи, увещаващи го — да забрави чужденката — заради рода, заради честта на семейството си, заради кариерата си на военен летец.

Осъзнаването, че нито боговете, нито техните близки ще ги благословят, се потвърждава сякаш свише, когато Биляна намира в гардероба си, навътре между дрехите, три въгленчета усукани в червено парцалче.

Тогава светът за нея умалява, свива се до безразличие.

Става неприлично някак, според родителите й, да е неомъжена. И следвайки логиката на простичкия човешки живот, тя среща Слави. И той, като Имад зачестява в кафенето, и той я следи между масите. Нещо, нещо в очите, тя припознава, заради сходното топло кафяво… може би, заради годините, през които тя продължава да чака вест от Имад. Заради мисълта, че той вече е създал семейство, тя скланя. Пък и заради дете, което ще замести несъстоялото се случване.

В очите на сина си, тя пак намира топлина, която й напомня за Имад…

Писателят я прекъсна:

— Тук вече много внимателно, за да не звучиш тривиално, като в сантиментален роман от преди два века, много прецизно, пестеливо даже…

— Да… ще прецизирам — съгласи се Мая и продължи. — Малко след като заживяват заедно, Биляна заварва Слави да рови из вещите й.

Седнал на пода, заобиколен от разпиляни листи и снимки, почернял от яд и ревност, той чете нейните писма от Имад. Без всякакво притеснение й цитира: „И не забравяй на празника на боядисаните яйца да изядеш три заради мен.“ Биляна се смръзва от възмущение, когато с театрален жест Слави хваща снимка на Имад във военна униформа, обръща я и ехидно чете на глас: „Душата ми е стон, душата ми е зов… И ето аз ви думам: има ад и мъка — и в мъката любов!“.

От този миг нататък тя изпитва към него само презрение, а той търси начина да й отмъсти…