Читать «Неизчезваща» онлайн - страница 26

Бавно се облегнах назад. Да намалим изродското поколение. Ухото ми, което бе поело ударната вълна при избухването на гранатата, сякаш имаше свой собствен пулс.

„Това бе случайност - повтарях си аз. - Роб просто действаше безразсъдно." Но втората лъжа звучеше още по-неубедително и от първата. Да намалим изродското поколение. Как? Като ги поставяме в смъртоносни ситуации по време на Операции, които биха могли да минат за инциденти? Роб и преди бе убивал деца. Знаех само за онези две, които бях видяла в спомените му, но кой можеше да каже дали не са били повече?

Господи! Ослепителна вълна от гадене избухна нагоре по стомаха ми. Дали не ги бе убил, за да намали броя на децата тук, долу?

Не, не. Трябваше да спра. Мислите ми се въртяха в кръг и излизаха извън контрол. Това бяха просто Нико и Джуд - две деца с прекалено много свободно време, през което да стоят и да си измислят страхотии. Те постоянно сръчкваха неприятностите, а после се правеха на шокирани, когато те се обръщаха и ги захапваха за задниците.

- Вероятно е просто съвпадение - успокоих ги аз. Убедена съм, че имах да им кажа още нещо, но то се отвърза от веригата на мислите ми в момента, в който долових как някой извика името ми през стаята. Един от съветниците на Албан, добрият стар господин Енотско лице, стоеше пред входа на атриума.

- Той иска да говори с теб в офиса си след час.

След което се обърна на петите си и изчезна, очевидно сърдит, че бе изпратен да послужи като вестоносец.

- Какво ли пък иска? - попита Джуд, очевидно объркан.

Човек почти никога не можеше да види ходещите костюми на повече от няколко сантиметра от Албан. Нямаше да се учудя, ако те проникваха всяка нощ край леглото му и се редуваха да му шептят планове на ухо, докато той спеше.

Общо бяха десет души - всичките на възраст над петдесет. Разделили си бяха областите, върху които Албан следваше да се фокусира, и бяха поели контрол над всяка от тях. Координираха и одобряваха Операциите, уреждаха докарването на нови припаси и агенти, набираха нови треньори, ръководеха финансите на Лигата. За да може Албан да се съсредоточи върху „голямата картина" и задачите и целите в нея.

Джуд твърдеше, че те са тук само защото Грей бе пожелал да ги убие по някаква причина и следователно нямаха друг избор освен да дойдат при нас под земята. Аз все още не знаех името и на половината от тях, тъй като повечето държаха никога да не контактуват директно с „Пси" изроди като мен. Затова бе по-лесно да си набележа някоя тяхна характерна особеност и да им лепна прякор, произтичащ от нея. Енотско лице, Маймунски уши, Конски зъби и Жабешки устни бяха сред тези, които срещах най-често.

Това, което липсваше на имената в творчески аспект, те наваксваха като точност на определението.

- Тренировка? Вече? - попита Джуд, поглеждайки отново към телевизора.

Аз се пресегнах и изключих апарата.

- Ей!

- Закъснявате - казах и посочих към часовника на стената. - Още две минути и инструктор Джонсън ще ви пише наказателна точка.