Читать «Неизчезваща» онлайн - страница 19

Ето какво знаех за Джон Албан от личен опит: той бе създал организация, наречена Детската лига, но помагаше само на онези деца, които смяташе за способни да избягат от лагерите. Полезно. Да не говорим, че ако беше злопаметен, имаше огромен шанс да бъда наказана за това, че доста затрудних плановете му.

Отидохме до отсрещната страна на кръга. Кейт долепи пропуска си до черното устройство там и изчакахме то да издаде звук. Част от мен все още леко се надяваше да не светне зелено.

Докато слизахме надолу по циментовите стълби, усетих, че вече нямаше следа от топлина. Вратата зад нас сама се затвори с трясък, запечатвайки ни вътре с шум, подобен на изсмукване. Стреснах се и се обърнах, но Кейт нежно ме побутна напред.

Намирахме се в друг коридор, който бе различен от онези, които вече бях видяла горе на първо ниво. Лампите тук не бяха толкова силни и изглеждаха нагласени на режим трептене. Само един поглед ми беше достатъчен, за да отстъпя, а сърцето ми да се качи в гърлото. Това бе Търмънд или поне част от спомена, който бе останал в мен. Ръждясали метални врати, твърди стени от газобетонни блокчета, в които бяха оставени малки процепи като прозорчета за наблюдение. Това бе затвор с дванайсет врати вместо дузини и с едва дванайсет затворници вместо хиляди. Миризмата на мухъл бе примесена с едва долавящ се аромат на белина. Стените и подът бяха голи. Единственото различно бе, че от СОП вече щяха да са ни наказали, ако се бяхме опитали да удряме по вратите така, както го правеха в момента затворниците. Приглушени гласове се молеха да бъдат пуснати и за пръв път се зачудих дали някой от войниците се бе почувствал като мен в този момент - зле. Сякаш кожата върху черепа ми се стегна. Усетих точно кога лицата им се озоваха на прозорците и кръвясалите им очи започнаха да ни следят до края на коридора.

Кейт допря пропуска си до ключалката на последната врата вляво и наведе лицето си надолу. Вратата се открехна и тя я избута, приканвайки ме с жест да седна на празната маса със столове. Висящата крушка вече бе запалена и се люлееше. Забих пети в плочките, като се отдръпнах от нея.

- Какво, по дяволите, е това? - попитах аз.

- Всичко е наред - отвърна тя с тих и успокоителен глас. - Използваме това крило, за да държим в него ценни придобивки или изменили агенти, които чакат тук, за да им зададем въпроси.

- Искаш да кажеш да ги разпитвате ли? - уточних аз.

„Не - помислих си, докато осъзнаването на факта разцъфваше като черни петна върху погледа ми. - Мартин ги е разпитвал. Сега вече аз щях да го правя."

- Аз не... - започнах. Нямам доверие на себе си. Не искам да го правя. Не искам да имам нищо общо с това.

- Аз ще съм тук с теб през цялото време - отговори Кейт. - Нищо няма да ти се случи. Албан просто иска да види какво е нивото на способностите ти и това е един от малкото начини, по които можем да му го покажем.