Читать «Недовършено летене» онлайн - страница 3

Не знаеше какво възнамерява да свири, докато не докосна струните. Свиреше бясно. Както винаги, пръстите не успяваха да догонват мисълта, а ритъм-блокът не успяваше да догонва мелодията. Лари галеше китарата, милваше я, увещаваше я, говореше й с тих и мек глас, шепнеше й нежни думи, разплакваше я, разпалваше огньове и ги потушаваше, оплакваше се, търсеше съчувствие от нея, стенеше, кикотеше се истерично и през цялото време пред очите му бе неговата Фокси, която се смееше щастливо в прегръдките на някой друг, а той не искаше да мисли кой точно е този някой друг и затова блъскаше все по-яростно струните и изливаше върху тях цялата си мъка и злоба към този проклет живот — какъв ти живот, ха-ха, малка купчинка кучешки лайна в канализацията, а не живот, няма живот за теб, животът е само за красавците, затова свири, Хосе, свири докато можеш, свири, мамицата му, и той свиреше, свиреше, свиреше, блоковете на апаратурата вече димяха, един-два светлодиода избухнаха, мятайки наоколо електрически сълзи, а той свиреше, за да унищожи образа на Фокси пред очите си, нейния и на другия до нея, не, не човек, човешко ли е да се отнема любов, затова свири нечовешки, свири както можеш, свири, майка му стара, сви…

Преди да заглъхне последната нота, преди да успее да вдигне пръстите си от струните, Лари разбра какво ще се случи. Болката в гърдите бе прекалено красноречива, за да бъде сбъркана. Китарата се изплъзна от безчувствените му ръце, падна на пода и със звук на сватбена чаша се разби на парчета. Струните тъжно изплакаха и се разхвърчаха наоколо като пипала на огромен паяк. Лари падна на колене, опитваше се отчаяно да поеме въздух, пръстите му напипаха бутона за изваждане на диска. Натисна го. Изкрещя. По-точно, опита се да изкрещи, но болката в гърдите превърна вика му в немощно хъхрене. Погледна пръстите си и видя, че са разкървавени. Почти петнайсет минути без прекъсване? Е, Хосе, с всеки изминат ден ставаш по-добър, само дето отсега нататък ще се изявяваш в ада…

Лари се пресегна със сетни сили към масата, вдигна с усилие прозрачната кутийка, зачуди се колко приятно изглеждат кървавите отпечатъци върху пластмасата, пъхна диска вътре, намери пипнешком листче и химикалка и с последен отчаян импулс на волята си написа:

ЛАРИ КЛЕЙТЪН

„Недовършено летене — 14.42

Честит рожд…“

Откриха го след два дена.

Информация за текста

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/1512)

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:40