Читать «Недовършено летене» онлайн - страница 2

Това се бе случило преди две години и три диска време. Психогенната музика на Лари се бе харесала и му бе донесла популярност… но популярност само на теория. В действителност можеше с часове да се разхожда по улиците като сега и никой да не извика от другия тротоар: „Хей, това не е ли Лари?“, или: „Мистър, бихте ли ми дали автограф?“ Не, автографите бяха превилегия на Тони. И снимките. И интервютата. И промоциите. Всичко. Тони бе параванът, зад който се криеше грозното лице на Лари.

Лари хвана диска гнусливо, само за ъгълчето, сякаш се боеше от зараза, и го хвърли с все сила на земята. На всички страни се разхвърчаха парчета пластмаса. Минувачите се обърнаха, един направи красноречив жест около слепоочието си. Лари въздъхна. „Така е, Хосе, и това се случва понякога — позволиш на един красавец да те замества някъде и след време откриваш, че те замества не само по обложките…“

Когато застана пред прага на студиото, извади магнитна карта и я прекара през процепа на компютъра. Вратата избръмча и се отвори.

Лари влезе и вдъхна с пълни гърди познатия въздух. Тук беше в безопасност. Колко безсънни нощи помнеха тези плеъри, рекордъри, пултове, микрофони и тъй нататък… Дори когато му е било тъжно, бил е вбесен или разстроен, чувствал е механичният подтик да дойде тук и да свири, да свири… Докато го заболят сърцето и пръстите.

Вчера обаче бе по-различно. След като излезе от дома на Джулия, където завари Фокси и Тони седнали плътно един до друг, вгледали се в очите с тъпата замечтаност, позната от обложките, първият му порив бе да дойде тук и да запише нещо. Нещо като извинение, че любовта му не се бе оказала достатъчна. Нещо, с което да й разкаже, че не винаги сладникавите плакатни красавци са за предпочитане пред грубите и цинични рокери — поне заради това, че в тях има изкуство, има живот, има младост…

Но си остана вкъщи. Не бе в състояние да записва. Чувстваше тялото си невероятно далеч. Очите му туптяха от нахлулата в главата му кръв. Ръцете му трепереха, а в мозъка му се въртеше една-единствена мисъл — тежка, трескава, огромна: „ЗАЩО?“

Лари измъкна китарата си от калъфа, перна с юмрук шалтера и включи куплунга към пулта. Две-три дръпвания на струните — нямаше нужда от повече настройка. Затвори очи, появи се образът на Фокси — жизнена, усмихната и с друг. Не разбра чие лице вижда до любимата си. То беше… някак странно. В него се бяха преплели десетките й любовници, като образуваха някакво злокобно и мрачно подобие на октопод с ухилени сладникави лица вместо пипала. Сърцето му прескочи един удар. Сграбчи китарата и блъсна с разтворени длани бутона за запис.