Читать «Неговата страхотна любима» онлайн - страница 57

— Когато настъпи подходящият момент да излезеш, ще почукам три пъти — каза Пат. — Ако стане опасно — само веднъж!

Ласитър я целуна и се мушна в тесния и тъмен сандък. Пат затвори капака. Сега той не виждаше и не чуваше нищо и по този начин ставаше изцяло зависим от нея и от Джерико.

Пат носеше със себе си тежкия 45-милиметров револвер на съпруга си. Ето че и за нея настъпи часът на разплатата. При мисълта за това очите й се напълниха със сълзи. Толкова беше обичала мъжа си, а този мръсен бандит го беше убил, защото искаше да спечели няколкостотин долара. Най-хладнокръвно го беше застрелял. Още когато узна какво се е случило онази нощ в канцеларията на съпруга й, Пат се закле на гроба му, че собственоръчно ще убие Рой Джордж. Първо ще му каже в лицето коя е тя и после ще му тегли куршума.

Ласитър й беше обяснил, че тя не е съдия, нито палач, и че не бива сама да си отмъщава. Тя го разбра добре и се съгласи с това, че Рой Джордж трябва да бъде осъден. Но сега, когато файтонът наближаваше ранчото, вече не беше толкова сигурна дали Ласитър има право, или не. Не знаеше какво ще направи, когато застане лице в лице с убиеца на мъжа си.

Сградите на ранчото още не се виждаха, когато на пътя пред тях се появиха двама мъже с пушки в ръце, готови за стрелба. Пат почука един път по капака на сандъка, за да знае Ласитър какво да прави, ако капакът внезапно се отвори. Джерико дръпна юздите и спря конете пред двамата пазачи.

Единият мъж застана пред конете, другият отиде при Пат, метна пушката на рамото си и се усмихна предизвикателно:

— Хелоу, мадам! Мога ли да узная кой ви е поръчал? Защото никой не ми е съобщил, че джентълмените в ранчото очакват такава красавица…

Пат равнодушно го изгледа.

— Вие във всеки случай не сте никакъв джентълмен, иначе лесно бихте различили порядъчна жена от проститутка. Внимавайте да не получите някой плесник! Името ми е Джордж. Но не съм дъщеря на Рой Джордж, а негова племенница. Мистър Грей сам ми описа пътя към ранчото. Мога ли да мина?

Мъжът се изчерви и смутено отговори:

— Заповядайте, мадам! Дий, пусни ги да минат!

Мъжът се отстрани и Джерико подкара конете. Пат очарователно се усмихна на грубиянина, така че той отново се изчерви, после се обърна към другия пазач и се усмихна и на него.

Пред портата на ранчото беше спусната бариера. На нея се беше облегнал пазач с пушка в ръка. Той погледна отегчено към приближаващия се файтон. След малко към него се присъедини още един мъж и също се загледа.

— Това е Мерлин — каза тихо старият слуга. — Якоб Мерлин. Мисли си, че никоя жена не може да му устои.

Пат кимна почти незабележимо и отново почука един път по сандъка, като погледна в двора на ранчото през голямата арка над портала, украсена с биволски рога. Виждаха се няколко мъже. Пат се опита да различи между тях Рой Джордж. Никога не беше го виждала, но през последните две години беше събирала снимките му по вестниците, както и обявите за главата му. Беше абсолютно сигурна, че ще го познае.

Джерико спря пред бариерата. Мерлин бързо се приближи с усмивка на стар прелъстител. Той докосна леко шапката си и после се подпря с две ръце на файтона.