Читать «Неговата страхотна любима» онлайн - страница 56

Ласитър им помаха с уинчестъра, прибра револвера в кобура и тръгна да ги посрещне. След две крачки се затича.

Старецът спря конете точно пред него. Пат отвори вратичката и се хвърли на шията му, като се смееше и плачеше от радост.

13.

Старият мърморко Джерико беше видял бандитите на Джери Грей, бързо беше впрегнал конете и беше откарал Пат край реката, за да се укрият в крайбрежните храсти. Рано сутринта бяха тръгнали към планината, за да намерят добро местенце, от което биха могли да наблюдават ранчото на Джери Грей.

После бяха чули изстрелите. Нямаше съмнение — Ласитър се беше върнал! И двамата бяха сигурни в това.

Ласитър им разказа за пътуването с лодката и за обратния път. Патриша не откъсваше очи от него. Разказът му беше толкова кратък, като че ставаше дума за нещо най-обикновено. Но Пат знаеше от собствен опит колко трудно му е било. Сега тя не просто обичаше Ласитър. Тя го боготвореше!

С това мисията на Ласитър в общи линии беше приключена. Залови Фикс Касиди и прибра стоте хиляди долара от обраната банка. Оставаше само ранчото в Блек Бът. И още — Рой Джордж, заради когото Пат беше дошла в Грийн Ривър.

Поради тези две причини трябваше да продължи. Не можеше да остави Пат сама да изпълни ролята на отмъстителката Немезида спрямо Рой Джордж. Това беше първото. И второ — не му се вярваше, че Джери Грей ще се откаже от доходния бизнес с ранчото. Затова той трябваше да се намеси и да разруши всичко из основи. Най-добре да накара богатите гости на Джери Грей сами да разберат, че ранчото в Блек Бът вече не е сигурно убежище за хора като тях.

За тази цел трябваше още веднъж да се появи в ранчото като дяволът от ада. Този път ще отвлече Рой Джордж. Надяваше се, че това ще накара хора като Фицджералд или Джони Ринго да си стегнат багажа и да кажат сбогом на Джери Грей и неговото ранчо.

После щеше да отиде с Рой Джордж в Дрейгъртаун, да вземе Фикс Касиди, да качи двамата бандити и парите на пощенската кола, а после да ги отведе в Тенеси с влака.

Но дотогава имаше още доста време!

Сега беше важно да проникне в ранчото на Блек Бът. Трябваше да вземе със себе си Пат и верния й слуга. Не можеше да ги изостави, а камо ли пък да ги изпрати обратно в стария им хотел в Грийн Ривър.

Два часа след пристигането си в ранчото на Лоланд Ласитър го напусна отново. Остави всички коне в големия хамбар. Тримата се качиха на файтона, зад който беше завързан кафявият жребец, и потеглиха по шосето на север.

Бялата шапка на Блек Бът просветваше иззад облаците пара, които обвиваха хоризонта.

Още в Грийн Ривър Ласитър беше описал на Пат и Джерико ранчото в Блек Бът. Затова Пат му предложи отново да се скрие в сандъка на файтона, а Джерико да се качи на капрата. Самата тя щеше да се представи за роднина на Рой Джордж и така щяха да минат необезпокоявани през всички постове. Щом влязат в ранчото, Ласитър ще може внезапно да се появи и да осъществи замисленото.

Тесен коларски път водеше нагоре към платото.

Джерико подкара конете ходом и Ласитър се прехвърли от седалката в сандъка.