Читать «Небесните господари - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 458

— Лейтенант, връщам се в кораба. От съображения за сигурност.

— Джан? Джан?

— Какво има? — тя се ядоса. Преживяваше най-чудесния, най-съвършения сън в живота си. Не беше честно Фибъс да го прекъсва.

— Няма да те безпокоя дълго. Искам само да поговорим.

— Да поговорим?

Джан леко се озадачи. Виждаше само мека синя светлина. И сякаш плуваше във въздуха. Въобще не усещаше тялото си.

— Фибъс, къде съм?

— На сигурно място. Отпусни се.

И Джан се отпусна. Напълно. Изцяло. Никога не беше изпитвала такова спокойствие.

— Сега ме слушай — каза Фибъс. — Ще си припомниш заради мен всичко, което стана тази вечер, когато отиде в онзи град. В паметта ти ще оживее всеки миг, без последните, след като си влязла във водата. Разбираш ли?

— Да, Фибъс.

— Да започваме.

И Джан отново видя всичко, което й се случи в Палмира. Но щом влезе във водата, за да плува към Играчката, отведнъж отново се намери сред синята светлина.

— Благодаря — каза Фибъс. — Сега можеш пак да заспиш.

Джан така и направи. Прекъснатият сън продължи.

Хирургът Стивън влезе в стаята с вид на грохнал човек. Жан-Пол веднага извика:

— Нещо ново да си чул за Айла?

Лекарят уморено завъртя глава.

— Не, за съжаление не съм.

— Но минаха часове! Нещо й се е случило! Сигурно лежи ранена някъде навън. Трябва да я откриеш!

— Моят дълг е да остана тук при пациентите си. Не мога да рискувам живота си, като играя на криеница с патрулите. Трябва да приемеш най-вероятното, Жан-Пол — или са я арестували, или са я убили.

— Не, не вярвам! Няма да ти повярвам! — възмутен възкликна Жан-Пол.

— Е, до сутринта нищо не можем да направим… освен едно — той застана до леглото на Майлоу. — Ще освободя този нещастник. Не може още дълго да лежи така. Не е изключено да умре. — Стивън извади резачката за тел от джоба на престилката си.

— Не! — възбудено каза Жан-Пол. — Не бива да правиш това! Помисли за Айла! Ще я изложиш на голяма опасност!

— Според мен тя е вече в голяма опасност — каза лекарят и дръпна одеялото на омотаното тяло на Майлоу.

— Поне го остави така още два-три часа! — помоли се Жан-Пол. — Нещо ще се случи преди съмване! Нещо, което може да промени всичко в Палмира.

Стивън вече размотаваше бинтовете от главата на Майлоу.

— Аз съм лекар, Жан-Пол. Не мога да гледам човек, подложен на подобни мъки, дори ако е нашественик.

Махна парцала от устата на Майлоу.

— Благодаря ви, докторе — каза му той.

Нощта минаваше тежко за капитан Иля Вюшков. Ходеше напред-назад из командната кабина, но очите му бяха все в радарните екрани. Поддържаше и непрекъсната радиовръзка с радарната кула на Палмира. Засега в небето не се появяваше нищо, но това не вдъхваше чувство за сигурност на Вюшков. По едно време дори обмисляше дали да не зареже всичко и да заповяда подготовка за отлитане, щом успее да събере хората си в кораба. Но никак не му се искаше да прави това. Само при мисълта за такова позорно завръщане в Караганда се свиваше от болка. Не, твърде много беше заложил. Трябваше да поеме риска и да остане тук до край.