Читать «Не поглеждай назад» онлайн - страница 141

— Добре тогава.

Юнас се люлееше напред-назад на стола и Сейер забеляза как по лицето му премина лъч на облекчение.

— Халвур Мунц сякаш потъна вдън земя. Все още ли сте убеден, че не сте го виждали?

— Сто процента — стисна устни Юнас. — Не го познавам.

— Сигурен ли сте?

— Може да не ви се вярва, но въпреки неколкократните опити на полицията да упражни тормоз над мен, все още разсъждавам трезво.

— Просто се питаме какво прави мотоциклетът му в гаража ви. По-точно на задната седалка на микробуса ви.

От устата на Юнас се изплъзна ужасено хъркане.

— Извинете, какво казахте?

— Мотоциклетът на Халвур е във вашия микробус.

— Не е на Халвур, а на Магне — измънка Юнас. — Ще му помагам с ремонта.

Търговецът на килими говореше бързо и без да поглежда инспектора.

— Магне кара кавазаки, а и нали не разбирате от мотоциклети, защото, меко казано, работите в друг бранш. Опитайте отново, Юнас.

— Добре, де, добре!

Той избухна, изгуби присъствие на духа, хвана се здраво за масата с две ръце.

— Появи се в галерията и започна да ме тормози. Боже господи, направо ми взе душата! Държеше се нагло, искал да купи килим. Нямаше пари, разбира се. При мен постоянно идват какви ли не побъркани хора и аз изгубих самообладание. Ударих му плесница, а той избяга като дрисльо, остави и мотоциклета, и всичко. Натоварих мотоциклета в микробуса и го занесох вкъщи. За наказание ще се наложи да дойде да си го прибере и да ме моли да му го дам.

— Щом сте му ударили само шамар, защо ръката ви е така наранена? — Сейер забоде поглед в изподраните кокалчета на пръстите му. — Странно, никой не го е виждал.

— Сигурно е избягал с подвита опашка. Явно го мъчи гузна съвест заради нещо.

— Имате ли някакво предположение?

— Разследвате убийството на приятелката му. Може би трябва да започнете оттам.

— Не забравяйте в какво малко селце живеете, Юнас. Слуховете плъзват много бързо.

Търговецът се потеше толкова обилно, че ризата полепна по гърдите му.

— И без това вече няма да живея там — промърмори той.

— Споменахте нещо такова. Щяхте да се местите в центъра на града, нали? Значи сте решили да дадете урок на Халвур. Да го оставим ли за малко настрана?

Сейер никак не обичаше ролята на разпитващ. Просто създаваше такова впечатление.

— Май много лесно губите самоконтрол, Юнас? Нека да поговорим за това. — Сейер отново започна да си играе с химикалката. — Ще започнем с Ескил.

Юнас извади късмет. Тъкмо се бе навел да извади цигарите от джоба на якето си и спечели време, докато се изправи.

— Не — простена той. — Нямам сили да говоря за Ескил.

— Няма да ви карам да бързате — успокои го Сейер. — Започнете с описание на седми ноември. Кога станахте и така нататък.

Юнас леко поклати глава и нервно си облиза устните. Мислеше единствено за дискетата. Така и не успя да прочете какво пише там. Сейер я е взел и е прочел всичко, което Ани е написала. Опасението направо го извади от равновесие.

— Трудно ми е да говоря за този ден. Опитвам се да го оставя в миналото. Защо ви е да слушате за стара трагедия? Нямате ли си по-актуални занимания?