Читать «Не поглеждай назад» онлайн - страница 137

— За по-лесно просто използвайте двете си ръце — сухо го посъветва Сейер.

Юнас повдигна вежда, все едно не схвана намека. Сейер надникна в малката стая. В нея, както се оказа, се помещаваше малък сейф, няколко картини, подпрени на стената, и доста на брой навити на руло килими, наредени върху пода като дърва за огрев.

— Ето я цялата изба.

Юнас се усмихна предизвикателно. Вътре нямаше нищо подозрително, а светлината наистина беше силна. Струеше от две дълги луминесцентни лампи на тавана. Стените бяха голи.

Сейер се усмихна.

— Но той е бил тук, нали? Какво искаше?

— Никой не е идвал тук освен вас.

Сейер кимна и излезе. Скаре го погледна малко колебливо, но го последва.

— Ако се появи, обещавате ли да се свържете с нас? — попита накрая Сейер. — След всичко случило се момчето се намира в трудно положение. Нуждае се от малко помощ.

— Разбира се.

Вратата на избата се затръшна с трясък.

На паркинга Сейер даде знак на Скаре да седне зад волана.

— Качи се по склона и дай назад в пресечката. Виждаш ли я?

Скаре кимна.

— Спри там. Ще изчакаме, докато тръгне. После ще го проследим. Искам да разбера къде ще отиде.

Не им се наложи да чакат дълго. Не минаха и пет минути и Юнас се показа на вратата. Заключи и активира алармата срещу крадци. Мина покрай сивия ситроен и пое по пресечката към задния двор. За няколко минути от него нямаше и помен. После се появи в стар микробус форд „Транзит“. Спря до пътя и даде ляв мигач. Сейер ясно долови хлопането на двигателя.

— Той си има и микробус, разбира се — отбеляза Скаре.

— С повреден цилиндър. Трака като стар катер. Потегляй, но много внимателно. Ще слезе до кръстовището, не се приближавай твърде много.

— Виждаш ли дали наднича в огледалото?

— Не. Пусни волвото пред нас, Скаре, онова, зеленото!

Шофьорът на волвото удари спирачки, защото ситроенът на полицаите имаше предимство, но Скаре се поклони и му даде знак да минава. Шофьорът на волвото му махна с ръка за благодарност.

— Дава десен мигач. Мини в дясното платно! Мамка му, няма никакви коли, ще ни види.

— Хич не ни забелязва, кара като по релси. Къде отива според теб?

— Сигурно към улица „Оскар“. Нали щял да се мести в друго жилище? Внимавай, той намали скоростта. Гледай този микробус за разнос на бира да не те изпревари, че ще го изтървем!

— Лесно ти е да го кажеш. Кога ще си купиш по-бърза кола?

— Юнас пак намали. Дано волвото да е в същата посока.

Юнас шофираше меко и ненатрапчиво през града, сигурно за да не привлича вниманието. Даде мигач и мина в другото платно. Приближаваше се до „Оскар“. Вече виждаха ясно как поглежда в огледалото.

— Ще спре до жълтата къща, номер петнайсет. Спри, Скаре!

— Точно тук ли?

— Изгаси двигателя. Ето го, излиза.

Юнас изскочи от колата, огледа се и пресече улицата с едри крачки. Сейер и Скаре приковаха очи във вратата, където той се засуети с ключовете. В ръката си държеше сандъче с инструменти.

— Ще се качи в апартамента. Ще го изчакаме. Когато влезе, ще се промъкнеш до колата му. Искам да надникнеш през задния прозорец.

— Какво държи там според теб?