Читать «Началото (Книга първа)» онлайн - страница 43

— Тук е още по-красиво, отколкото го помня! — сподели Катрин. — Като в приказка е. Все едно се намирам в Люксембургската градина или в двореца Версай. — Откъсна една кала и вдъхна дълбоко аромата й.

Спрях се и я погледнах.

— Значи си била в Европа? — попитах я и се почувствах като провинциалист, също като онези селяндури от другия край на Мистик Фолс, които казваха нара вместо поток или ручей, и на нашите години вече имаха по четири, дори пет деца.

— Навсякъде съм била — простичко отвърна Катрин. Затъкна калата зад ухото си. — А сега, момчета, ще ми разкажете ли как се забавлявате, когато не ви гостува тайнствен непознат, когото можете да впечатлите с разходка из вашата градина?

— Забавляваме красивите млади дами с истинско южняшко гостоприемство — ухили се Деймън самодоволно, като използва пресиления си акцент, с който винаги ме разсмиваше.

Катрин го възнагради със закачлив кикот, а аз само се подсмихнах. След като се уверих, че флиртът между Деймън и Катрин е невинен, като отношенията между братовчеди, можех да се забавлявам с техните закачки.

— Деймън има право. Балът в чест на Деня на основателите е само след няколко седмици — обадих се аз и се развълнувах, като си спомних, че вече бях свободен поканя всяка млада дама, която си пожелая. Нямах търпение да дочакам мига, в който ще притисна Катрин в обятията си сред вихъра на танца.

— А ти ще бъдеш най-красивото момиче на бала. Дори момичетата от Ричмънд и Шарлотсвил ще позеленят от завист! — обяви Деймън гръмко.

— Наистина ли? Е, това би ми харесало. Това грешно ли е? — попита Катрин, като погледна дяволито първо към Деймън, а после и към мен.

— Не — тутакси отрекох аз.

— Да — потвърди Деймън в същия миг. — Що се отнася до мен, смятам, че момичетата трябва да си признават, че таят порочни замисли. В края на краищата всички знаем, че нежният пол си има своя тъмна страна. Помниш ли как Клементайн отряза косата на Амилия? — Деймън се извърна към мен.

— Да — засмях се аз, щастлив да се изявя като забавен разказвач в компанията на Катрин. — Клементайн повярва, че Амилия се е сближила прекалено много с Матю Хартнът и понеже тя си падаше по него, реши да поеме инициативата в ръцете си, като направи Амилия по-малко привлекателна.

Катрин закри уста с ръка, с жест на престорено съчувствие.

— Надявам се, че бедната Амилия се е възстановила от преживяното.

— Тя се сгоди за някакъв войник. Не се тревожи за нея — каза Деймън. — Всъщност ти за нищо не бива да се безпокоиш, след като си толкова красива.

— Е, поне за едно продължавам да се тревожа. — Катрин разшири очи. — Кой ще ми кавалерства на бала? — Размаха слънчобрана в ръката си, докато гледаше в земята, сякаш обмисляше някакво важно решение. Сърцето ми заби ускорено, когато тя вдигна глава и ни изгледа един след друг. — Сетих се! Ще го решим с надбягване. Победителят ще ми кавалерства на бала! — Захвърли слънчобрана на земята и изтича до центъра на лабиринта.