Читать «Началото (Книга първа)» онлайн - страница 40

— Здравей, братко! — приветства ме и надигна чашата си с кафе като за наздравица. — Брей, наистина изглеждаш добре. Да не би нашата следобедна езда в крайна сметка да ти се е отразила добре?

Кимнах и седнах срещу него, като хвърлих един поглед върху заглавията във вестника. Войските на Севера бяха превзели форт Морган. Зачудих се къде точно се намираше това.

— Не зная защо още въобще получаваме този вестник. И без това баща ни не го е грижа за нищо, освен за историите, които се въртят в главата му — промърмори Деймън възмутено.

— Щом толкова мразиш това място, защо просто не се махнеш оттук? — попитах го, внезапно раздразнен от непрестанното роптаене на Деймън. Може би действително щеше да е по-добре да замине, така че баща ми да не се огорчава толкова силно. Някакъв странен глас, скрит дълбоко в съзнанието ми, безмълвно додаде: И за да не мисля как двамата с Катрин се люлеете на люлката на верандата.

Деймън повдигна вежди.

— Добре, признавам, че ще излъжа, ако не се съглася, че събитията тук са интересни. — Присви устни в някакво подобие на усмивка, което внезапно ме изпълни с желание да го сграбча за раменете и здравата да го раздрусам.

Сам се изненадах от силата на обзелите ме емоции, толкова мощни, че трябваше да се насиля да остана седнал и да пъхна в устата си една кифла от препълнената кошница на масата. Никога досега не бях изпитвал ревност към брат си, но внезапно започна да ме измъчва до смърт подозрението: дали Катрин не се е промъквала и в спалнята на брат ми? Не би могла да го направи. Миналата нощ изглеждаше толкова нервна да не я заловят, че ме накара да й обещавам отново и отново, че никога и по никакъв начин няма да издам на когото и да било за това, което извършихме.

Влезе готвачката ни, Бетси, претоварена с подноси с овесена каша, шунка и яйца. Стомахът ми се обади и осъзнах, че направо умирам от глад. Нахвърлих се върху храната, като се наслаждавах на солените яйца в комбинация с горчивата сладост на кафето. Сякаш никога досега не бях вкусвал толкова великолепна закуска и сетивата ми най-сетне се бяха пробудили. Въздъхнах доволен, а Деймън ме изгледа развеселено.

— Знаех си, че всичко, от което се нуждаеш, е малко свеж въздух и добра храна — обяви той.

И Катрин, добавих мислено.

— А сега да излезем навън, за да сторим някаква пакост — дяволито се усмихна Деймън. — Баща ни е в кабинета си, зает със своите изследвания върху демоните. Знаеш ли, че е въвлякъл дори Робърт в тази история? — Брат ми поклати недоволно глава.

Въздъхнах. Макар да не вярвах на всичките тези предположения за демоните, уважавах баща си и не си позволявах да се шегувам с неговите разбирания. Дори се чувствах донякъде нелоялен към него, докато слушах как Деймън го критикува.