Читать «Началото (Книга първа)» онлайн - страница 30
Л. Дж. Смит
Станах, опитвайки се да се отърся от кошмара, и слязох долу. Използвах задната стълба, за да не се натъкна на Корделия в кухнята. Тя се грижеше добре за мен, когато бях дете, тъгуващо за майка си, но понякога изпитателният й поглед ме изнервяше. Зная, че ме беше чула да викам Катрин и отчаяно се надявах, че няма да започне да разправя разни истории на слугите.
Влязох в кабинета на татко и погледнах към лавиците. Погледът ми отново бе привлечен от томовете на Шекспир. Струваше ми се, че от събота е изминала цяла вечност. При все това свещта в сребърния свещник си беше точно там, където я бяхме оставили двамата с Катрин, а томчето „Мистериите на Мистик Фолс“ все още беше върху креслото. Ако затворех очи, имах чувството, че ще доловя мириса на лимон.
Пропъдих тази мисъл и побързах да взема тома с „Макбет“ — пиеса за ревността, любовта, предателството и смъртта, която идеално пасваше на настроението ми.
Насилих се да седна в дълбокото кожено кресло, втренчих се в думите и си заповядах да прелиствам страниците. Навярно имах нужда тъкмо от това, ако исках по някакъв начин да продължа с живота си. Ако се насилех да правя нещо, може би най-после щях да преодолея вината, тъгата и страха, обсебили душата ми от смъртта на Розалин.
Точно в този миг на вратата се почука.
— Татко не е тук — извиках, надявайки се, че който и да беше, ще си отиде.
— Сър Стефан? — обади се гласът на Алфред. — Имате посетител.
— Не, благодаря — отвърнах. Вероятно отново беше шериф Форбс. Той вече бе идвал четири или пет пъти да говори с Деймън и татко. Досега бях успявал да избегна срещата с него. Не можех да си представя да му кажа — или на когото и да било друг — къде съм бил по време на нападението.
— Посетителят е доста настоятелен — извика Алфред.
— Както и ти — промърморих под нос, докато отивах до вратата и я отворих.
— Тя е в салона — обяви Алфред и се завъртя на пети.
— Почакай! — извиках.
— Сър? — попита Алфред и се спря.
— Сега ще отида.
Наплисках набързо лицето си с водата от легена в ъгъла, след това пригладих кичурите, паднали на челото ми. Очите ми бяха подпухнали и кървясали, но нищо не можех да сторя, за да изглеждам, камо ли да се чувствам, както допреди няколко дни.
Влязох с решителна крачка в салона. За миг сърцето ми се изпълни с разочарование. Вместо Катрин върху креслото в ъгъла, тапицирано с червено кадифе, седеше прислужницата й Емили. В скута й бе сгушена кошничка с цветя и в момента миришеше една маргаритка, сякаш нямаше никаква грижа на този свят.