Читать «Най-високият прилив» онлайн - страница 6

Е, може би това беше най-лошото, а може в края на краищата и да не е било чак толкова лошо за никого освен за самата нея. Защото, когато дойде на себе си, слънцето ярко грееше и водата се беше оттекла. Чуваше се объркана глъч на гърлени гласове около нея и една стара индианка пееше приспивна песен и се поклащаше от една страна на друга пред огън, напален в блатото, край който тя, спасената съпруга и майка, лежеше безсилна и уморена. Първата й мисъл беше за детенцето и вече щеше да заговори, когато друга млада индианка, която изглежда, също беше майка, отгатна мислите й и донесе нейният „мауич“, блед, но жив, в чудновата малка люлка от върбови пръчки, повит също както малкото на индианката, и тя се засмя и заплака едновременно, а старата и младата индианки със смях — едрите им бели зъби лъснаха, черните им очи заблестяха — заговориха една през друга „Той стане добре, малката мауич“, „Твойта мъж много скоро тука дойде“ и тя беше готова да разцелува мургавите им лица от радост. И тогава разбра, че те брали боровинки в блатото със смешните чудновати кошници и видели полата й да се развява далече на дървото; старата индианка не могла да устои на изкушението да се сдобие с нова дреха, отишла там и открила бялата жена и детето. И разбира се, тя даде полата на старата индианка, а когато най-сетне дойде гой, състарил се с десет години от страховете си, тя пак толкова отмаля, че трябваше на ръце да я занесат до кануто. Защото видите ли, той не знаел нищо за наводнението, докато не срещнал в Ютопия индианци и по описанието разбрал, че нещастницата е неговата жена. А още със следващия Прилив той довлече дървото до хижата си, макар то и да не заслужаваше толкова труд, и изгради нова къща като използува старото дърво за основи и устои, и нарече къщата на нейно име: „Ноевият ковчег на Мери“. Но сигурно ще се досетите, че тази къща бе изградена над точката на най-високия прилив. И това е всичко.

Не е чак толкова много, може би, като вземем под внимание коварните свойства на блатото Дедлоу. Но човек трябва да го преброди пеша при отлив или да го прекоси с лодка при прилив, или да се загуби един-два пъти в мъглата, както ми се е случвало на мен, за да може да разбере както трябва приключението на Мери или да оцени правилно каква благодат е да живееш над точката на най-високите води.

Информация за текста

Francis Bret Harte

Източник: http://dubina.dir.bg

Сканиране и обработка: Сергей Дубина, 24–25 май 2003 г.

Публикация:

Франсис Брет Харт

Калифорнийски разкази