Читать «Най-Великият Жив Френски Писател» онлайн - страница 3
Фредерик Бегбеде
Нищо не бе в състояние да ни спре. Катерехме се по масите, за да възпламеняваме тълпата, отрупвани с приветствия, предлагахме ризите си на непознати или пък пръскахме момичетата с шампанско. Поред се качвахме един-друг на раменете, за да открием в далечината следващото пристанище, подобно наблюдатели на пиратски кораб, които дирят на хоризонта поредната си жертва. Точно така. Най-Великият Жив Френски Писател и моя милост бяхме един Пиян кораб.
След безкрайни безумства нашият Пиян кораб бе изхвърлен у „Кастел“, нещо като частен залив, където съдържателят при случай умееше да проявява разбиране към закъсалите корабокрушенци. Чашите непрекъснато си оставаха пълни, въпреки ожесточението, с което ги изпразвахме. Мисля, че точно в този момент реших да встъпя на Литературното поприще. Тогава бях млад и още не носех на пиене.
Внезапно Най-Великият Жив Френски Писател стана мрачен. Току-що бе влязла жена му в компанията на един млад моден автор. Последният бе член на групата на „неоветераните“, братство, отдадено на пиршества и литература, което гравитираше около неколцина издатели (Льо Ресиф, Ла Табл д’От) и едно ново списание, наречено
Когато линейката на Бърза помощ откара онова, което бе останало от младия автор, Най-Великият Жив Френски Писател и жена му продължаваха да
Накрая съм заспал.
Най-Великият Жив Френски Писател умря няколко месеца по-късно. Това се случи преди десет години. И до днес продължавам да се питам как е успявал той да съчетае тези две дейности: да пише и да живее.
Информация за текста
Frédéric Beigbeder
1999
Сканиране: gdi009, 2010
Редакция: sam, 2010
Корекция и форматиране: Петър Енчев (haripetrov), 2010
Издание:
Фредерик Бегбеде. Разкази под екстази
Издателство: „Пулсио“, София, 2004
Художник на корицата: Здравко Денев
ISBN 954–91389–9–2
F. Beigbeder. Nouvelles sous ecstasy. Editions Gallimard, 1999
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16656]
Последна редакция: 2010-07-10 23:00:00
1
Намек за песничката на Гаврош от романа на Юго „Клетниците“. — Бел.прев.