Читать «Навигаторът» онлайн - страница 223

Самолетът SR-71 беше разработен като стратегически разузнавателен самолет с голям обхват, който можеше да развива скорост над 3 маха и да достигне височина от двайсет и шест километра. Плоският корпус, черен, та чак синеещ, беше дълъг над трийсет и пет метра, без да се включва дългия метър и половина нос. От задната му част стърчаха два вертикални стабилизатора като перки на акула. Само единият от двигателите с мощност 32 000 конски сили можеше да захрани цял презокеански лайнер.

Остин получи високопротеиново ястие от пържола и яйца, медицински преглед и специален костюм, подобен на тези, които се използваха в космическите совалки. Докато го обличаше, вдишваше чист кислород, за да подготви тялото си за полета. Един ван го отведе до хангара, където държаха самолета, а вътре го закопчаха на специално проектирана пътническа седалка. Седем минути след излитането си самолетът се срещна с един танкер. По-малко от два часа след излитането си кацна в една от базите на Кралските военновъздушни сили в Англия.

Флаг беше уредил изтребителят да транспортира Остин през последната част от пътуването, защото това нямаше да бие на очи толкова, колкото американски военновъздушен самолет – британците отдавна поддържаха военна база в Кипър.

Една кола излезе на пистата и подкара успоредно с изтребителя до спирането му. Отвътре излязоха трима мъже в черни панталони, пуловери с високи яки и барети и поздравиха Остин при слизането му от самолета.

– Добър вечер, господин Остин! – каза ръководителят на групата, мургав американец от гръцко потекло, който се представи като Джордж. Обясни, че са го изпратили от Атина да се срещне с агенти от Кайро и Истанбул. Четвърти мъж, помощник в американското посолство в Никозия, който познаваше острова, беше отишъл да разузнае каква е ситуацията.

– Въоръжен ли сте? – попита Джордж.

Остин потупа издутината на гърдите на якето си. Докато Остин летеше за Мериленд, Флаг бе заповядал на един от хората си в Лангли да вземе от къщата на Кърт резервни дрехи и револвера „Боуен” и да ги занесе в „Андрюс”.

Джордж се усмихна.

– Трябваше да се досетя, че няма смисъл да задавам този въпрос на бивш служител на ЦРУ. Но тези може да са ви от полза.

Той подаде на Остин чифт очила за нощно виждане и една берета.

Остин се качи в лендроувъра. Кола на военновъздушните сили ги придружи до изхода, където един пазач им махна да минават. Известно време пътуваха по някаква тъмна магистрала със скорост почти сто и шейсет километра в час. Внезапно шофьорът наби спирачки и зави по път, който се изкачваше нагоре в планините.

Джордж подаде на Остин сателитна снимка и джобно фенерче. На снимката имаше сграда в идеална квадратна форма на върха на планината. До нея се стигаше по един-единствен път.

Телефонът на Джордж иззвъня. Той послуша мълчаливо известно време и прекъсна връзката. Обърна се към Остин:

– В замъка току-що са пристигнали една кола и една линейка.

– За колко време можем да стигнем там? – попита Остин.