Читать «Наблюдател» онлайн - страница 4

Адамов имаше причина да се сърди на англичаните, но в тая минута той се сърдеше повече на Спиридона: старият моряк се смяташе вещ в работата си и не обичаше, особено тук, на неговия пост, когато се говори за параходи и за морски работи, да се вмесват в разговора и прости хора. Той гледа няколко време парахода и сне бинокъла. Лицето му стана замислено и важно.

— Аз не зная — подзе той, — не зная защо обикалят барем тъдява. В Солун се бях срещал с един адмирал. Той ми казваше, че тука морето е много плитко и никакъв десант… Чакай, аероплани! Насам, насам се чува!

Адамов се загледа към небето. Не можах да науча кой беше тоя адмирал, с когото той е имал такъв сериозен разгово в Солун.

Аеропланът е близо и ние скоро го намираме. Звънливо бръмчи не само пропелерът, още по-силно иде ШУМЪТ от мотора, ту задавено и глухо, ту изведнъж тревожно и гръмко. Вече по тоя голям шум и по самия силует па аероплана — твърде голям, с леко превити назад криле, като на орел, — по тежкия, но уверен и величествен полет — ние, преди още да видим черните кръстове, познаваме, че това е „Слънчова птица“ — един от големите наши аероплани.

Свечеряваше се. Слънцето беше залязло и между Тасос и Дедели балкан небето цяло беше огненочервено. Ниско сред това сияние чернееше се като назъбена стена високата гора около Кара су. Морето беше тихо, сивобяло като матово сребро. Ясно и съвсем близо се виждаше сега исполинският конус на остров Самотраки с бели облаци около върха му. Сред ведрата и дълбока лазур тия облаци стояха не на небето, а ниско и хоризонтално, неподвижни, гъсто напластени бели кълба, сякаш стадо овце, приютени преди нощта. Полето и брегът потъмняваха, но небето беше още високо н светло и лек пурпур играеше по белите облаци и надолу в огледалото на морето.

Параходът стоеше на предишното си място. Като малка черна точка, аеропланът се виеше високо, но точно над него. Изведнъж се чуха топовпи гърмежи. Докато се мъчехме да определим откъде идат, на борда на парахода се показаха и развиха бели кълба дим, блеснаха и кратки червени пламъци. Стреляха оттам.

— На аероплана стрелят — каза Адамов.

Сега аеропланът лесно се намираше. Около него, по-високо и по-ниско, се явяваха кръгли бели облаци. Пукотът на шрапнелите не се чуваше и сякаш тия млечни кълба се раждаха във въздуха от само себе си. Близо до парахода се издигна висок стълб от пяна и щом се изгуби, още два други почти едновременно се издигнаха. Около парахода експлоадираха бомбите на аероплана. Веднага черен и гъст дим заизвира бързо из комините на парахода, разстла се и го скри. Пред тая черна завеса още по-ясно блеснаха белите стълпове на нови гейзери, издигнати от нови бомби. След малко параходът се показа, но плуваше вече право на юг, след това бързо измени посоката си и пак показа едната си страна към нас. Явно беше, че той плува с голяма бързина и постоянно прави зигзаги.

— Гледай го, избяга — обади се Адамов. — Чакай, приятелю, и бира може да има, не само зеленчук!