Читать «На крачка от гроба» онлайн
Джанин Фрост
Джанин Фрост
На крачка от гроба
На майка ми, която винаги е вярвала в мен, дори когато аз самата нямах вяра в себе си.
Благодарности
Първо трябва да благодаря на Бог за това, че ме е дарил с богато въображение и чувство за хумор. Притежавам и двете, откакто се помня, така че не мога да виня другиго за тях.
Най-дълбока благодарност изказвам на моя невероятен агент Рейчъл Ватър, която прочете съвсем суров ръкопис и ми каза: „Това е добро. Сега го направи още по-добро.“ Без нейните неуморни усилия и насърчаване, моят роман никога нямаше да види бял свят.
Дължа признателност и на моята редакторка Ерика Тсанг, чиито изключителен ентусиазъм и подкрепа всъщност направиха необходимо включването на страница с „Благодарности“ в книгата. Благодаря ти горещо, Ерика. Ти сбъдна една моя мечта.
Сърдечна благодарност изказвам и на семейството си за това, че заема такова голямо място в живота ми. И най-накрая, но не и по важност, споделям своята признателност към съпруга си за повече неща, отколкото имам място да изредя тук.
Глава 1
Застинах при вида на червено-сините светлини, проблясващи зад гърба ми, защото нямаше начин да обясня товара в каросерията на пикапа си. Отбих и затаих дъх, докато шерифът се приближаваше към прозореца ми.
— Здрасти. Нещо нередно ли има? — Гласът ми бе самата невинност, докато всъщност се молех с очите ми да не се случи нещо необичайно.
— Да, имате счупен стоп. Книжката и талона, моля.
Гадост. Навярно се бе случило, докато товарех каросерията. Тогава важна бе бързината, а не прилежността.
Подадох му истинската си книжка, не фалшивата. Той занасочва фенерчето си ту към документа, ту към лицето ми.
— Катрин Кроуфийлд. Ти си момичето на Джъстайна Кроуфийлд, нали? От Кроуфийлд Чери Орчард?
— Да, сър. — Любезно и невъзмутимо, сякаш нямах никакви грижи на главата.
— Е, Катрин, почти четири през нощта е. Защо си навън толкова късно?
Можех да му кажа истината за онова, което вършех, само че не исках да си навличам неприятности. Нито пък продължителен престой в усмирителна риза.
— Не можах да заспя, затова реших да покарам наоколо.
За мой ужас той отиде при каросерията на пикала ми и насочи лъча на фенерчето към нея.
— Какво караш тук отзад?
— Торби с череши от градината на дядо и баба. — Ако сърцето ми забиеше още по-силно, щеше да го оглуши.
— Наистина? — Той ръгна с фенерчето си издатината в найлона. — Едната е протекла.
— Не се притеснявайте. — Гласът ми се бе превърнал едва ли не в писукане. — Те винаги протичат. Затова и ги превозвам с този стар пикап. Вече са измърсили пода в червено.
Заля ме облекчение, когато полицаят приключи с проверката си и се върна при прозореца ми.
— И обикаляш с колата наоколо толкова късно, защото не можеш да заспиш? — На устните му се появи многозначителна усмивка. Погледът му се плъзна по тясната ми блузка и разрошената ми коса. — И си мислиш, че ще ти повярвам?
