Читать «Мъдрото момиче» онлайн - страница 5

— Колежке, от Софсправка се обаждам. Един чужденец е при мен, трябвало бързо да говори с другаря председател.

— Няма го и днес няма да се върне — отвърна безмилостно секретарката, после казаното достигна до съзнанието й, та запита:

— Какъв чужденец? По какъв въпрос го търси? Не може ли някой от заместниците?

Малкото преобразувателче, изглежда, умееше да чува и отдалеч, защото се обади поясняващо:

— Не чужденец, чужда цивилизация!

— Какво? — извикаха и двата женски гласа едновременно.

— Казва, че не бил чужденец, а от чужда цивилизация — препредаде Софка с автоматизма на справочничките, чак след това осъзна какво бе изрекла, донякъде — и какво бе сторила.

— Извинете, кой се обажда?

— Справсофка — самонанесе си тя днес за кой ли път подигравката на колежките й.

Оттатък обаче не усетиха грешката, отвърнаха й с леденото хладнокръвие на опитните секретарки на големите началници:

— Колежке, вие в тая Софсправка май си нямате достатъчно работа, а? Ще се обадя където трябва, да ви погостуват някой ден.

И грубо затвориха. Изплашена, София стисна още по-силно слушалката.

— Кажете ми как да отида там лично — извади я от вцепенението топлата вълна на чуждестранния баритон.

— Нали чухте, няма го.

— Ще отида при момичето, с което говорихте.

— Ако пак й кажете за чуждата цивилизация… — промълви Софка и едва сега остави слушалката на мястото й, но трябваше веднага да я вдигне, защото телефонът само това бе и чакал. Този път бяха по-любезни:

— Моля ви, адреса на централата на ГДБУМКПД.

Тя прелисти въртележката с адресите. Тия проклети съкращения, една буква да не довидиш или да разместиш — и грешната справка е готова! Продиктува адреса, затвори, но телефонът отново се затресе истерично заедно със събратята си на двете други бюра. Започваха горещите часове на деня, а Райна кой знае къде и с кого се занасяше в разгара на работното време!

— Моля ви, мъдро момиче! — спокойно надвика апаратчето на чужденеца апаратите на Софсправка и тя ги остави да звънят, откъсна листче от бележника.

— Ще ви напиша адреса, но ако и там кажете това…

— Няма ли да ми повярват?

— Не, разбира се.

— А вие вярвате ли ми?

Софка го огледа боязливо с последните остатъци на своята влюбеност — още й се искаше да му вярва.

— Откъде сте?

— Ето, вижте! — каза апаратчето, а ръката на чужденеца го завъртя към празната стена насреща.

Изведнъж от него лумна сноп лъчи, които обляха цялата стена със слънчева светлина. А пред стената, хем докосваемо близо и материално плътно, хем като далечен общ изглед, се разстла красив парк, сред чиито буйни дървета и храсти тук и там се показваха странни, но също по своему красиви сгради. От тях и по тях като чудновати насекоми безшумно излитаха или кацаха мънички летателни апарати. Гласът на апаратчето се обади сякаш из самия парк.

— Това е нашата пък столица, нашата София.

— Къде е тя? — запита Софка, очарована от видението, но не и съвсем убедена, че това не е кадър от фантастичен видеофилм.