Читать «Морал за красиви момичета» онлайн - страница 82

Маа Рамотсве й благодари и излезе от стаята. Верандата бе в по-хладната част на сградата, където замрежен навес и разлистени увивни растения, плъзнали по груба дървена решетка, осигуряваха сянка. Бяха събрали две маси, покрити с колосана бяла покривка. На единия край на по-голямата имаше наредени в кръг няколко блюда: тиква, сварена на пара, купа с царевична каша, чиния с боб и други зеленчуци и голям супник със задушено месо в гъст сос. Имаше също хляб и съдинка с масло. Беше хубава храна, такава, каквато само заможни хора можеха да си позволят всеки ден.

Маа Рамотсве разпозна старата жена, която седеше на известно разстояние от масата, а в скута й бе разстлана малка салфетка на карета. Тук бяха и останалите членове на семейството: около дванайсетгодишно дете, млада жена с елегантна зелена пола и бяла блуза — съпругата, както предположи маа Рамотсве, — а до нея мъж в дълги кафяво-зелени панталони и риза с къси ръкави в същия цвят. Когато видя маа Рамотсве, той стана от масата, за да я посрещне.

— Значи вие сте нашата гостенка — каза той усмихнат. — Добре дошла в този дом, маа.

Старата жена кимна към нея:

— Това е синът ми — каза тя. — Той беше при добитъка, когато пристигнахте.

Мъжът я представи на съпругата си, която също дружелюбно се усмихна.

— Доста е горещо днес, маа — каза младата жена. — Но мисля, че ще вали. Според мен вие ни донесохте този дъжд.

Това беше комплимент и маа Рамотсве го оцени.

— Дано е така — отвърна тя. — Земята все още е жадна.

— Тя е жадна постоянно — каза съпругът. — Господ е отредил на Ботсуана да бъде безводна страна, подходяща за животни, които могат да издържат на суша. Така е отредил.

Маа Рамотсве седна между съпругата и старата жена. Докато съпругата сервираше обяда, съпругът наля вода в чашите.

— Видях ви да разглеждате животните — каза старата жена. — Обичате ли животните, маа?

— Кой тсуана не ги обича? — отвърна маа Рамотсве.

— Сигурно се срещат и такива — каза старата. — Сигурно има такива, които не разбират добитъка. Не знам.

Тя се обърна, докато говореше, и насочи поглед през високите неостъклени прозорци на верандата към шубраците, които стигаха до хоризонта.

— Казаха ми, че сте от Мочуди — каза младата жена, докато подаваше чинията на маа Рамотсве. — И аз съм оттам.

— От доста време не живея там — обясни маа Рамотсве. — Сега съм в Габороне. Като толкова много други хора.

— Като брат ми — каза съпругът. — Сигурно добре го познавате, щом ви е изпратил тук.

Настъпи кратко мълчание. Старата жена се обърна да погледне сина си, който отвърна погледа си от нея.

— Не го познавам добре каза маа Рамотсве. Но той ми прави услуга, като ме покани в този дом. Аз му оказах помощ преди време.

— Вие сте добре дошла — каза старата жена припряно. — Вие сте наш гост.

Последната забележка беше насочена към сина й, но той бе зает със съдържанието на чинията и си даде вид, че не обръща внимание на казаното от майка му. Съпругата обаче улови погледа на маа Рамотсве, докато това ставаше, и побърза да отмести очи.