Читать «Морал за красиви момичета» онлайн - страница 110

Маа Рамотсве се усмихна. Представи си как господин Дж. Л. Б. Матекони учи дивото момче как се казват нещата, които го заобикалят, които съществуват на този свят — как го учи на думите за Африка.

Господин Дж. Л. Б. Матекони не бе много разговорлив по пътя към Мочуди — седеше си в малкия бял микробус на седалката до шофьорската и гледаше през прозореца към разкриващите се пред него равнини и към другите пътуващи по шосето. Но все пак направи няколко забележки и даже попита какво става в сервиза, което не бе правил последния път, когато маа Рамотсве се отби да го види в тихата му стая във фермата на сираците.

— Надявам се, че маа Макутси държи под око ония мои чираци — каза той. — Те са много мързеливи момчета. Мислят само за жени.

— Проблемът с жените си остава — отвърна тя. — Но тя ги кара да работят здраво и те се справят нелошо.

Достигнаха отбивката за Мочуди и не след дълго поеха по пътя, който водеше право към болницата, към кготла и към осеяния с големи обли камъни хълм зад тях.

— Добре ще е да се изкачим на хълма — предложи маа Рамотсве. — Отгоре има хубава гледка. Ще можем да видим как изглежда след дъжда.

— Твърде съм уморен да се катеря — каза господин Дж. Л. Б. Матекони. — Ти се качи. Аз ще остана тук долу.

— Не — категорично рече маа Рамотсве. — Двамата ще се качим. Хвани ме за ръка.

Качването не отне много време и скоро те стояха на върха на голямата канара и гледаха надолу към Мочуди — към църквата с нейния червен ламаринен покрив, към миниатюрната болница, където всеки ден с мизерни средства се водеха героични битки срещу могъщи врагове, и още по-нататък — към равнините на юг. Сега реката се бе напълнила и се виеше лениво между дърветата, храстите и разпръснатите дворове на Мочуди. Пастири подкарваха неголямо стадо добитък по пътека край реката и от мястото, където маа Рамотсве и спътникът й стояха, животните изглеждаха мънички като играчки. Но вятърът духаше към тях, така че можеха да чуят звука на хлопатарите далечен, мек звук, който толкова напомняше за обраслите с храсти земи на Ботсуана, за родния дом. Маа Рамотсве стоеше напълно неподвижно: една жена, застанала на скала, в Африка точно каквато и където искаше да бъде.

— Погледни — каза маа Рамотсве — погледни там долу. Това е къщата, където живеехме с баща ми. Това е моят дом.

Господин Дж. Л. Б. Матекони погледна надолу и се усмихна. Усмихна се, а тя забеляза тази усмивка.

— Май вече се чувстваш по-добре, нали? — попита тя.

Господин Дж. Л. Б. Матекони кимна в знак на съгласие.

1

Хереро, базарва — племенни народи, обитаващи Намибия, Ангола и Ботсуана. — Бел.ред.

2

Госпожи тсуана. — Б.ред.

3

Държавен ръководител на Уганда (1971–1979), дошъл на власт с преврат, чието управление се характеризира с убийства на политически противници. — Б.ред.

4

Южноафрикански държавник, един от архитектите на политиката на апартейд. — Б.ред.