Читать «Морал за красиви момичета» онлайн - страница 108

Пишещата машина бе замлъкнала. Маа Рамотсве също спря да говори и погледна човека от правителството, който седеше съвсем неподвижно, само гръдният му кош се повдигаше и спускаше в такт с дишането. Ето че той бавно вдигна ръка и покри лице с нея, наведе се напред, след което вдигна и другата.

— Не се срамувайте да плачете, раа — каза маа Рамотсве. — По този начин нещата започват да се оправят. Това е първата крачка.

Деветнадесета глава

Думи за Африка

През следващите четири дни валя. Всеки следобед се сбираха облаци и тогава, насред мълнии, светкавици и гръмотевици, дъждът се изсипваше на земята. Пътищата, обикновено толкова сухи и прашни, се наводниха, а полетата се превърнаха в големи искрящи равнини. Не след дълго пръстта жадно попи водата и отново се показа земя — ала хората вече знаеха, че водата е дошла, че вече е събрана в язовира и прониква надолу в почвата, откъдето кладенците им черпеха запаси. Всички изглеждаха облекчени: още една суша щеше да им дойде твърде много, макар че щеше да им се наложи да се справят и с нея, както винаги досега. Климатът се променя, твърдяха хората, и всички се чувстваха уязвими от това. В страна като Ботсуана, където реколтата и отглеждането на животните се крепяха на косъм, и най-малката промяна можеше да бъде фатална. Но дъждът бе дошъл и само това бе важно.

В „Тлоквенг роуд спийди моторс“ имаха все повече и повече работа и маа Макутси реши, че единственото, което й остава да направи като изпълняваща длъжността управител на сервиза, беше да назначи още един автомонтьор за няколко месеца, докато види как вървят нещата. Тя пусна малка обява във вестника и в отговор дойде един мъж, работил преди в диамантените мини по поддръжката на дизелови двигатели, сега вече пенсионер. Той предложи да идва по три дена в седмицата. Бе назначен веднага и се оказа, че добре се разбира с колегите си.

— Господин Дж. Л. Б. Матекони ще го хареса — каза маа Рамотсве, — когато си дойде и се запознае с него.

— А той кога се връща? — попита маа Макутси. — Вече минаха повече от две седмици.

— Някой ден ще се върне — отговори маа Рамотсве. — Да не прибързваме.

Същият следобед тя отиде до фермата на сираците и паркира малкия бял микробус точно под прозореца на маа Потокване. Маа Потокване, видяла как тя пристига, вече бе поставила чайника, когато маа Рамотсве почука на вратата й.

— Е, маа Рамотсве — каза тя, — не сме се виждали от известно време.

— Не бях тук — отвърна маа Рамотсве. — След това заваля и пътят насам беше много разкалян. — Не ми се искаше да затъна в калта.

— Много разумно — каза маа Потокване, — нас ни се наложи да използваме помощта на по-големите ни сираци, за да избутаме един-два камиона, които затънаха точно пред фермата. Беше много трудно. Децата страшно се изкаляха и се наложи да ги мием с маркучи в двора.

— Изглежда тази година ще повали добре отбеляза маа Рамотсве. — Това ще е много добре за страната.

Чайникът в ъгъла на стаята започна да съска и маа Потокване стана да направи ройбос.