Читать «Момиче за шпионина» онлайн - страница 2

Колкото и да обичаше скоростта младият мъж зад волана на волвото, трябваше да отпусне педала на газта при навлизането в града. Отмина времето, когато можеше да закачи на предното стъкло специалния пропуск и да се носи с рев по улиците. Сега най-големият авторитет за всеки парцалив катаджия беше собственият му джоб. Разбира се, можеше да лепне отгоре синята лампа, с каквито са снабдени колите на милицията, контраразузнаването и „Бърза помощ“, но не беше време за фукни.

Освен това се наложи да намали скоростта и по друга причина. Фаровете на волвото измъкнаха от мрака и сякаш придърпаха към себе си вишнева лада, замряла насред шосето. На пет метра зад нея проблясваше в червено преносим знак за аварийно спиране. До колата се виждаха двама мъже в почти еднакви тъмни кожени якета и плетени шапки.

Изкаляната кола беше спряла ужасно неудобно и можеше да бъде заобиколена само много бавно и внимателно.

Докато единият от мъжете унило стоеше до колата, другият се мяташе край шосето, като викаше и се молеше — неясно дали на другаря си, или на Господ. От шепата му стърчаха няколко бледозелени банкноти.

Ако се съди по равнодушния поглед, с който ги огледа шофьорът на волвото, с долари беше трудно да го впечатлиш. Но между разделителната линия на шосето и левия заден калник на ладата имаше не повече от два метра. При това в този коридор се мяташе молещият за нещо мъж с мургаво по рождение лице. А и синкавата четина, плъзнала от брадичката по бузите чак до слепоочията му, издаваше източна кръв, още по-точно — кавказка.

Нямаше време за любезничене с планинските чеда, но брадясалият мъж почти лежеше на предния капак и размахваше смачканите банкноти. Докато минаваше край него съвсем бавно за да не го закачи, Юрий попита:

— Какво искаш?

— Бензин! — усмихвайки се, извика кавказецът. — Савсем мъничко трябва. Пари дава, колкото искаш!…

Юра поклати глава, не мога значи, и се канеше да натисне плавно газта.

В този момент кавказецът диво се развика към своя другар:

— Той е отзад!

И отскочи настрана или волвото го блъсна със заобления си борд, така че брадясалият изчезна от полезрението. Когато шофьорът Юра разбра защо — вече бе късно. Впрочем, докато маневрираше около нахалния кавказец, той не можеше да види, че вторият в това време измъкна автомат, притисна сгъваемия приклад към рамото си и се подпря на едното си коляно.

Само миг след като небръснатият кавказец гърлено извика, се разнесе сух автоматен откос. Стрелецът прокара дълъг ред куршуми от край до край през задното стъкло.

И едновременно станаха три неща.

Псувайки, шофьорът на волвото натисна педала на газта до ламарината. Но гумите няколко мига се въртяха на място, докато от триенето не се разтопи ледената коричка.