Читать «Много хубава година» онлайн - страница 2

Брад го погледна и кимна.

— Да.

— Виж сега, аз все още не те познавам добре.

— Но двамата се познаваме повече от преди.

— Да. Истина е. Но — Брад, онзи мъж, който излиза от ресторанта.

Той извърна глава.

— И той прилича на теб.

— Прилича.

— Странно… Исках да кажа, че дори не знам от какво си изкарваш парите.

— Семейството ми, — каза той, — винаги сме имали доста пари.

Тя кимна.

— ясно… Още двама! Тези, които току-що влязоха!

— Да. Те също приличат на мен.

Тя поклати глава.

— Значи никога не ти се е налагало да работиш?

— Точно обратното. Аз съм учен. Представи си, че съм взел Нобелова награда.

Тя сипа в чиниите някакво свинско със сладко-кисел сос. След това застина с широко отворени очи и извърната глава.

— Брад, това е нещо повече от съвпадение. Ето още един ти!

— Да, — каза той, — Винаги вечерям тук на Нова Година.

Тя остави вилицата си. Тя пребледня.

— Ти си биолог, — каза, — нали? И си се клонирал? Сигурно дори не си оригиналът…

Той се засмя тихо.

— Не, физик съм. — каза, — и не съм клонинг. Годината беше много хубава, нали?

Тя се усмихна нежно. Тя кимна.

— Разбира се, — каза, — Значи казваш, че винаги вечеряш тук на Нова Година?

— Да. На същата Нова Година. Тази.

— Пътешествие във времето?

— Да.

— Защо?

— Годината беше толкова хубава, че реших да я изживявам отново и отново и отново — до края на живота си.

В ресторанта влязоха две двойки. Тя обърна глава.

— Това сме ние! — каза. — А вторите двама изглеждат доста по-възрастни — но и те са ние!

— Да, тук те видях за първи път. След това трябваше да те намеря. Изглеждахме толкова щастливи.

— Защо преди не сме срещали никой от тях?

— Водя си дневник. Ходим на различни места по едно и също време. Освен на Нова Година…

Тя прехапа веднъж долната си устна.

— Защо… Защо да се повтаря? — попита накрая.

— Това беше една толкова хубава година. — каза той.

— Но какво идва след нея?

Той вдигна рамене.

— Не ме питай.

Той се обърна и се усмихна на по-възрастната двойка, която им кимна.

— Мисля, че след това идват те. Дали да не ги почерпим с едно питие. Не е ли прекрасна?

Информация за текста

Roger Zelazny

A Very Good Year, 1979

Публикация: ИК „Бард“

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2271]

Последна редакция: 2006-12-21 21:48:41